– Снощи ми стана много гадно, Ванка!
– 'Що, бе, Жоре?
– Поканих една мацка на вечеря. Купих вино, облякох си нови дрехи, парфюмирах се, а тя ми звъни по телефона и ми казва, че не може да дойде.
– И после?
– После ми стана още по-гадно, когато след още половин час звънна и каза, че все пак ще дойде. А аз вече бях изял вечерята, изпил виното и си ударих една ч*кия...
Неделя сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30 ч. Не е възможно! В неделя никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на "Малката булка". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно неделно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко - сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, все пак кога пак ще почивам в НЕДЕЛЯ, когато някой някъде се изкрясква:
- Тока додиии...