Имало конкурс за митничари! Влиза първия и изпитващия му задава въпрос. - Може ли да ми спрегнете глагола лапам? - Аз лапам, вие лапате, те лапат, ние лапаме! - казал първия. - Спри, спри! - му казал изпитващия. - Не ставаш излизай! Влиза следващия и на него същия въпрос и той пак заредил тирирамбите. Изпитващият и на него: - Нее ставаш човек, следващия. Влиза трети човек и на него същия въпрос да ама ония се съобразил и веднага издекламирал: - Аз лапам, ти лапаш, аз лапам, ти лапаш, аз лапам, ти лапаш. - Аааа ей това е ставаш вземаме те! - рекъл стария митничар. Какво е туй дето ми приказват ония. Те лапат, ние лапаме то за нас какво ще остане.
Един бизнесмен минавал границата, спрял и почнал да раздава пачки на митничарите. Излязъл началника: - К'во става тука, бе? К'ви са тия пари? - Ами, ей така, върви ми в живота, в бизнеса, искам да ви почерпя. И така през ден, през два. Научили се митничарите, отдалече като го видели в редичка се строявали за редовната пачка. Един ден същият бизнесмен обаче си стоял в колата и кротувал. Началникът се ядосал: - К'во става, бе? - Ами, криза, пък и строя си къща… - Е, па ти си строй къщата, ма защо с нашите пари?