Влиза грузинец усмихнат в селската кръчма и черпи всички.
- Какво става? - питат го.
- Омъжих голямата щерка.
- И как е зетят?
-Голяма работа, задникът му такъв (разтваря ръце), раменете такива (свива ги), аз го чуках, съседът го чука, Гога Малкия знаете ли го - и той го чука!
След време пак черпи и обяснява, че е омъжил средната, зетят е страхотен - точно като първия и даже Гога Малкия го е чукал.
Минава време, влиза омърлушен, пуши и мълчи.
- Какво става, Вано?
- Остави, остави, омъжих най-малката.
- Как е зетят?
- Раменете такива (разтваря широко ръце), задникът такъв (свива ги), мен ме чука, съседа чука, Гога малкия нали го знаете - умря...
Двама приятели умрели едновременно. Само дето единият бил разквартирован в рая, докато другият - в ада. В рая не било зле, но било някак скучно - по цял ден амброзия, пухкави облачета и херувимчета с арфи... И точно когато му било съвсем скучно на нашият герой, получил картичка от приятеля си, който бил в ада. На картичката се виждал бар с високи столчета, цветомузика и всичко както си му е редът. На самия бар с чаша в ръка бил седнал неговият приятел, а две страхотни мацки седели в скута му. Нашият герой не издържал и отишъл при Св. Петър, започвайки още от далеч:
- Свети Петре, моля те премести ме в Ада, тука е ужасна скука!
- Момче, ти да не си прекалил с амброзията? Защо ще искаш да ходиш в ада, като там е само скръб и скърцане със зъби?
- Ами, виж каква картичка ми прати моят приятел от там. Никаква скръб, виж - бар, музика, жени, пиене...
Свети Петър се разсмял:
- А бе, момче, това е дяволска пропаганда! Виж чашите, те са с дупки. Жените пък са без. А музиката... - тя е на Азис...