Две семейства, марсианско и земно, били големи приятели. Редовно се събирали и купонясвали - песни, танци, алкохол. След време взело да им доскучава и една вечер мъжете решили да си разменят съпругите за вечерта.
Останал землянина с марсианката в едната спалня ама нещо постоянно го човъркало - какво ли прави в момента жена му с марсианеца в другата стая? Не издаржал - отишъл пред вратата им и започнал да слуша... По едно време чува жена си: "Ха-ха-ха..." След малка пауза отново: "Ха-ха-ха..." След още малко пак "Ха-ха-ха-ха-ха...."
На сутринта я пита:
- На тебе снощи май ти беше много хубаво - за какво се смя толкова?
Жена му му отговаря:
- Какво да ти кажа, съблякохме се и гледам онази му работа на марсианеца ей толкова малка (като цигара:), и аз се разсмях!
- Добре, а втория път за какво се смя? - пита съпругът ѝ.
- Ами както му беше такъв малък, марсианецът започна да си върти ушите и онова взе да пораства и стана ей такъв голям (като бутилка от кока-кола, и аз се зарадвах!
- Хубаво де, а третия път защо?
- Накрая ми стана много смешно като си представих как цяла вечер марсианката ти върти ушите...
Съпругата ми заяви, че е болна и остава вкъщи. Веднага след пристигане в офиса си, аз включих монитора, който показваше образи от петте камери, които охраняваха дома ни. В 14:27 ч. камерите изключиха и аз хладнокръвно превключих към втория комплект камери, които предвидливо и дискретно бях инсталирал и които бяха свързани чрез друг, независим интернет-доставчик. Когато в 14:32 и тези камери изключиха, аз спокойно и без паника се свързах с двете ми съседки пенсионерки, на които плащам ежемесечно скромна сума за да следят кой влиза и кой излиза от входа ни. Когато установих, че не е имало подозрителни лица, позвъних в офисите на двамата интернет-доставчици, които ме увериха, че има авария в района. Поисках официално удостоверение от ръководствата им за твърденията им. Точно в 14:52 сигналът и от двете видео системи бе възстановен. Без излишни емоции, потеглих към дома си, където поздравих нежно съпругата ми и влязох в кабинета ми, в който се намираше пулта за управление на третия сет камери, които записват всичко 24 часа и работят офлайн. Внимателният преглед на записания материал доказа, че няма нищо съмнително през този половин час. Вечеряхме, поговорихме си и когато усетих, че съпругата ми тръгва да заспива, тоест е по - уязвима, аз я включих в устройството, което и купих за рождения ден, за рутинния едночасов разпит. Устройството, което някои неправилно наричат „детектор на лъжата“, не показа отклонение и ние спокойно легнахме да спим. Представете си, ако на мое място беше някой ревнив и подозрителен съпруг, какви панаири, какви скандали щяха да се случат. При мен такива работи няма!
Сподели