- Вчера претърпях тежък железопътен инцидент!
- Господи! Добре ли си?
- А бе, жив и здрав съм, ама... Чакай да почна отначало. Влизам аз в купето, а там - някакъв смотльо и жена му. А оная - някаква яка мацка с минижуп и изрязано потниче. И си личи, че ѝ се чука, та ѝ се реве! Докато пътувахме се скъса да ми хвърля мръснишки погледи и да ми прави многозначителни намеци. То не беше облизване на устни, то не беше чекнене на седалката с широко разтворени крака. А отдолу - без гащички, брат!
- Чакай сега, че нещо много се отплеснахме! Нали спомена нещо за тежък железопътен инцидент?
- Е, тъкмо бях стигнал до него, де! Та, значи, когато влакът влезе в тунел - по погрешка из*уках смотльото!
- Кой взима важните решения у вас?
- Ами как кой, мъжът ми естествено, нали е главата на семейството! Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите.
- Дайте пример?
- Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така... с ежедневието, с бита - подробностите, един вид.
- А по-конкретно?
- Ами по-конкретно... Аз например решавам кога и какво ще има за ядене, къде да излезем вечерта, къде ще ходим на почивка, къде да учат децата, къде да си купим къща, какъв да е интериора...
- А какви са важните неща, които той решава?
- О, ами нали ви казах - глобалните неща... Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване...