- Не я разбирам тая ваша любов, дъще! - рече ми дядо.
- Градите я на слаби основи - я изгода, я его. Па я ме виж мен и баба ти - какво да ми вземе? Когато я срещнах, нищо си нямах. Сега си кретаме старините и всеки ден е подарък. Младите ви е смешно, но ще ме разбереш. Все гледате големи къщи, а те са празни като душите ви. Искате да пътувате, а нямате дом, дето да се приберете. Подаръците са скъпи, а любовта - бедна. Съдите по дрехи, па баба ти и със скъсан панталон ме взе, а после ми го заши. А сега и от игли ви е страх... Не става, чадо, къща без майстор не се гради. Та така и с любовта. Па докъде ще я докарате, не знам... Гледате все в миналото на хората. А какво значение има то, ако човекът до тебе е твоето бъдеще? Ей го моето бъдеще - до печката! - (посочи баба ми и се усмихна).
- И в гроба пак ще я обичам, че покрай ония скъсан панталон и сърцето заши, па язе беден само това имах да ѝ дам, но и стига вече 60 години...
В магазина:
- Една вода.
- Каква да е водата, половинка, седемстотин и петдесет, или литър и половина?
- Половинка.
- Студена или топла предпочитате?
- Топла... не, по-добре студена.
- Предлагаме "Горна баня", "Девин", "Банкя" и "Хисаря".
- А "Бачково" няма ли?
- Не.
- Тогава ми дайте "Горна баня" или пък не, дайте "Девин".
- Ето заповядайте. Един лев.
- Много е скъпа, има ли по-евтина?
- "Горна баня" е осемдесет.
- Какви са тия води, толкова скъпи... А голямата колко е?
- Един лев е най-евтината.
- Дайте ми от нея.
- Ето, заповядайте.
- Ама тая е много голяма, как ще я нося... Не я искам... дайте ми една фанта...
Сподели