Седят си приятели в кварталната кръчма, черпят се, лафят си.
Единия подхваща:
- Да ви разправям...
Пращаме мойта да фърля боклука. Отивам аз, и аха да стигна до контейнера, гледам, задава се автомобил.
Хубав автомобил, червен, лъскав, без покрив, с една чистачка... Спирам да огледам колата и кво да видя... Кара я Ванчето... От горния блок, дето преди 20 г. замина на някъде. Ученическата ми любов, първата...
Позна ме тя и вика:
- Здрасти, къде си тръгнал?
- Ми да фърля боклука... - измънках аз.
- Е, айде, фърляй го, скачай в колата да вървим на кафе, да си полафим.
Отиваме ние на кафе, заприказвах ме се, пихме по коняче няколко пъти и от дума на дума, взехме че се нае*****.
Припомних ме си старите времена...
Връщаме Ванчето пред блока, обаче мен ме загриза съвестта.
- Оле Ванче, сега какво ще разправям на мойта Станка, тя само като ме види и познава че я лъжа...
- Нищо няма да я лъжеш! Истината ще и кажеш.
И Ванчето бръкна в жапката, извади молив и ми го сложи на ухото...
Пътувам нагоре с асансьора и си мисля, бе тя, Ванчето си беше умница, що да не я послушам, то няма да ми се размине...
Тамън да отворя вратата и ме посреща Станка с тупалка в ръка...
- Къде ходиш бе? Хаймана четири часа те чакам, кой ще тупа килима?
- Чакай бе жена, всичко ще ти кажа...
И подхващам аз да разправям всичко, тъй както си беше, даже и за изневярата признах.
Обаче тя, изплющя ме с топалката, направи стойка "делва" и вика:
- Кого лъжеш ти бе? Аз да не съм проста? Пак си играл карти в кръчмата, е и го молива даже си забравил да махнеш!
Cъp Уинcтън paзбиpa, чe cъпpyгaтa мy e cпaлa cъc cъp Джoн.
Oтивa пpи cъp Джoн и мy ĸaзвa:
– Paзбpax, чe cтe ce виждaли cъc жeнa ми!
Oтвapя cъp Джoн тeфтepчeтo и зaпoчвa дa пpeлиcтвa:
– Bиждaл, виждaл, виждaл… дa… виждaл cъм ce c нeя.
– Ho aз paзбpax, чe виe cтe xoдили y нac!
Cъp Джoн (глeдa тeфтepчeтo):
– У вac, y вac, y вac, мммдa… xoдил cъм y вac.
– Ho aз paзбpax, чe виe cтe cпaл cъc жeнa ми!
Cъp Джoн (пaĸ глeдa тeфтepчeтo):
– Cпaл, cпaл, cпaл… мммдa… cпaл cъм c нeя.
Cъp Уинcтън (вeчe ядocaн):
– Ho aз, cъp, нe cъм дoвoлeн!
Cъp Джoн (oтнoвo тeфтepчeтo):
– Дoвoлeн, дoвoлeн, дoвoлeн… и aз нe cъм дoвoлeн…
– Сине – пита майка ми – другата седмица имаш рожден ден, какво искаш да ти подарим?
Цяла седмица място не можех да си намеря от нетърпение. И ето, поднесоха ми кутията, отворих я и вътре видях мечтаният радиоуправляем хеликоптер! Прегърнах родителите си и хукнах навън. Тичах и крещях радостно след хеликоптера, с дистанционно в ръка. Бях безмерно щастлив. Накрая се прибрах, внимателно го избърсах от прахта и го подредих на секцията:
– Е, сине – каза баща ми – радваме се, че си толкова доволен. Ние с майка ти мислехме, нали имаш кръгла годишнина, да ви подарим на теб и жена ти екскурзия до Венеция, но ти поиска това. Погледнах към жена си... и ми стана страшно...
Сподели