Здравейте. Искам да кажа на всички който търсят работа, и все не намират ще ви кажа че сте мързеливи. Работа колкото искаш. Ето давам пример със себе си. Скоро започнах работа в склад. Работата не е тежка, и не се изисква много от мен. Ето моите задължения накратко. В 6:00 трябва да съм почнал да правя заявките за деня, не са много около 150 броя. Като ги направя трябва да ги изкарам от склада и да ги натоваря, после идват два, три тира със стока които трябва да разтоваря, и подредя в склада. Не обядвам защото не ми стига времето, и съм страшно благодарен на шефа си, че ме засипва с работа. Така пестя от пари за обяд. След обед паля служебния бус, и започвам да разнасям допълнителни поръчки. После като се прибера в склада почиствам, измивам навсякъде, и подреждам склада. Към 18:00 шефа ми дава колата му, и отивам да взема децата му, от училище, и детска градина. Като ги прибера, отивам да му напазарувам от близкия супермаркет на връщане взимам и жена му от козметичния салон, и я прибирам вкъщи. Разбира се качвам и покупките, все пак съм джентълмен. После се връщам до склада, заключвам към 21:00 и си тръгвам щастлив и доволен. Шефа ме осигурява на минималната заплата, а ми дава 200 повече от нея. Какво благородство от този човек. Ще съм му верен до гроб. Дори в Събота ме освобождава в 17:00 часа. В Неделя в 14:00 часа. Благодарение на него вече не близвам алкохол, защото често ходя да го прибирам през нощта от кръчми с колата. Свят човек ви казвам. Какъв късмет извадих с този човек. А вие не се оплаквайте че няма работа. Има просто вие сте мързеливи.
П.П. - Дори шефа обеща да ме води на вилата му да леем бетон, като съм почивка. Каква чест, какво доверие. А вие мързелувайте.
Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!" Майка ѝ влезе в ритъма ѝ и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго". След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка ѝ се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п*шката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
Сподели