Срещнали се двама съботяни и се заприказвали:
- Вървя си аз в събота в парка и по едно време почва да вали дъжд - казал първият. Огледах се и какво да видя, пред мене чадър. Ами сега, какво да правя, ако се наведа да го взема, това е работа, грях е, помолих се аз на Господа и стана чудо-вляво дъжд, вдясно дъжд, по средата слънце пече!
-Това е нищо-казал вторият. Аз като си вървях в събота в парка и гледам пред мен чувал с пари! Какво да направя, ако се наведа да го взема е работа, грях голям, помолих се на Господа и стана чудо-вляво събота, вдясно събота, по средата петък!
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
Срещат се двама приятели, поклонници на музиката.
- Да отидем утре на концерт на филхармонията?
- Не. Не мога. Утре свири Петров.
След известно време:
- Слушай, в петък ще има концерт на Монсерат Кабайе, взех два билета, ще дойдеш ли?
- Не, не мога, в петък Петров ще има концерт...
- Слушай, бе, кой е тоя Петров? - изумено пита първият.
- Откъде да го знам,бе? Просто, когато Петров има концерт, аз чукам жена му...
МОЛИТВА ЗА ХОРА ПОД НАПРЕЖЕНИЕ...
Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя,
Куража да променя нещата, които не мога да приема,
И мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес,
Защото ме вбесиха.
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес,
Защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам по 100% от себе си в работата...
12% в понеделник
23% във вторник
40% в сряда
20% в четвъртък
5% в петък
И ми помогни да запомня...
Че когато имам наистина лош ден
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят,
Ще ми отнеме само 42 мускула да се намръщя
И само 4, за да протегна средния си пръст и да им кажа да ми го духат.
Амин
Сподели