Наско и Пешо искали да пийнат, но нямали пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали 5 лева.
Наско казал:
- Чакай малко, имам една идея.
Отишъл в магазина и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял? - възмутил се Пешо.
- Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи. Само прави това, което ти казвам.
Влезли в една кръчма и Наско поръчал две "Овчарски" и две "Карнобатски".
- Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! - притеснил се Пешо.
- Не се тревожи, имам план! - уверил го с усмивка Наско.
- Наздраве!
Пресушили чашите, и после Наско казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, вбесил се и ги изхвърлил.
Така Наско и Пешо обикаляли кръчма след кръчма, при това безплатно. Накрая, в десетата кръчма Пешо с последни сили рекъл:
- Наскоо, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам краката си!
- А как мислиш се чувствам аз? - троснал се Наско.
- Изгубих наденицата още в третата кръчма!
Елитен бар, късен следобед, Ванката и Жорето пият поредна напитка и се чудят каква простотия да направят.
И ето Ванката я измисля.
- Жорка, не можеш да отидеш при онзи плешивият и да го фраснеш по темето...
- Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
- Дадено...
Става Жорето, отива зад гологлавия и го фрасва по темето.
- Ооо, Пешо к`во праиш, от кога не сме се виждали?
Човечецът се обръща и гледа учудено.
- Господине, нито съм Пешо, нито Ви познавам!
- А! Извинете припознал съм се.
Сяда си Жорето на масата, пие си с кеф.
След малко Ванката пак.
- Жоре, не можеш да идеш и пак да го фраснеш...
- Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
- Дадено...
Става Жорето, промъква се зад гологлавия и го фрасва по темето.
- Ооо, Пешо к`во праиш, от кога не сме се виждали?
Човечецът се обръща и гледа още по-учудено.
- Господине, казах Ви, нито съм Пешо, нито Ви познавам!
- А! Извинете, пак съм се припознал...
Сяда си Жорето на масата, пие си с кеф.
Въпросният господин се премества в едно сепаре, за да избегне потретване на случката...
След малко Ванката пак.
- Жоре, не можеш да идеш и пак да го фраснеш...
- Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
- Дадено...
Става Жорето, промъква се зад гологлавия и го фрасва по темето.
- Ооо, Пешо ти тук ли си бе? Еи там един се скъсах да го бъркам с тебе...
Влиза някакъв в един бар, и гледа някакъв азиатец си порка бира на бара... Отива разгневен и ядосан, взима му халбата и му я изсипва на главата...
Ония ошашавен:
– Какво е това бе? Защо?
– Заради "Пърл Харбър!"
– Ама човече, това са били японците, а аз съм китаец.
– Ич ми не дреме, японци, китайци, монголци все тая!!!
– Ами ти какъв си бе, суяк?!
– Евреин съм... що?
Китаецът взима една халба и му я лисва в сурата...
– Е чакай бе, що така па и ти?
– Ми това е за "Титаник."
– Че какво па има за Титаник, той е потопен от айсберг...
– Ич ми не дреме... Айсберг, Голдберг, Грийнберг... все тая!
Сподели