Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса.
Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4.
Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук
С обич, Мама
В едно село купили трактор. Той бил гордостта на селото. След като орал два дена с трактора селските ниви, на третия ден Бай Петър тракториста го обърнал в блатото, понеже бил пиян и трактора потънал. Събрало се цялото село начело с кмета и седнали да мислят наказание за Бай Петър. Пръв станал най-коравия в селото – Крум Ковача и казал: – Предлагам, да го хванем, да го вържем на мегдана и да го е*ем всички поред. Да го разцепим като диня! Да му скъсаме г*за! Да му е за урок! Станал кмета и казал: – Не става Круме! Това и аз го премислях като вариант, но не става. Ще вземе да се обиди, да го приеме прекалено лично, да ни се разсърди и да си тръгне от селото… А ни е само един тракториста. Не става, други предложения? Станала леля Мара и казала: – Предлагам да го глобим. Такава глоба да му треснем, свят да му се завие… – Не става! Той няма пари за ракия, каква глоба! Ще вземе да си тръгне и после какво, само един ни е… Пак станал Крум Ковача: – Аз предлагам, все пак да му пръснем г*за, да го разцепим, като хастар да го разпорим и да цъфне кат майска роза отзад… – Стига бе Круме, ще вземе да си вдигне чукалата. Не става, казах ти вече, тракториста ни е само един. Кой ще оре после? Станал кръчмаря и казал: – Предлагам да му хвърлим един бой! Ама, да го разсипем от бой… – Не става бе, ние хубаво ще го набием, ама ако след това си тръгне? После какво, не става и така! За трети път станал Крум Ковача: – Тогава, предлагам да на*бем овчаря, ама да му съдерем г*за от е*ане. Да го отпорим мъжката, да му скъсаме халката… Настъпила гробна тишина. Всички гледали ту Крум Ковача, ту кмета с недоумение… – Хубава работа бе Круме! И защо овчаря? Той какво общо има? – Нищо общо няма, ама поне имаме двама овчари…
Сподели