По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу... пеят, щурците в тревата се чу... свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу... тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Относно въпроса на кифлите: - Къде изчезнаха истинските мъже в България? - Истинските мъже не късат салфетки под ритмите на Галена в нощните клубове. По това време те отдавна спят, защото на сутринта ги чакат далеч по-важни дела от твоите "вафли" в косите. Истинските мъже ги срещаш всеки божи ден, но не ги забелязваш, защото не карат кабриолети и не висят в лъскавите сладкарници. Всъщност може и да не ги срещаш толкова често, защото истинските мъже излизат поне три часа, преди ти още да си махнала гурелите от засъхналата си спирала. Не виждаш и парите им, защото те не са върху барабаните на оркестъра в кръчмата, в която ходиш всеки петък. Техните пари са в банката, на влог. Истински мъже има и ти ги срещаш всеки ден, но не ги забелязваш! А не ги забелязваш, защото те не искат да срещнат теб...
Един мъж всяка трета седмица от месеца, в петък, влизал в едно заведение, поръчвал 4 ракии, изпивал ги и си тръгвал. След време барманът го попитал, защо прави това и мъжът отговорил: - Ние сме четирима приятеля, но се разпръснахме по света и се разбрахме, където и да сме, по това време всеки да влиза в заведение, да поръчва по четири питиета, да ги изпива и така ще се чувстваме заедно. След време мъжът влезнал в заведението, поръчал 3 ракии и запил. Барманът се приближил и изказал съболезнованията си за приятеля му. - А, не, казал мъжът, благодаря, всички сме живи и здрави, само, че аз отказах пиенето.