Степени на пиянството:
Първа степен - Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш:
- Аз тебе те познавам от някъде.
Втора степен - Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш:
- Жена, хайде да ходим по ку*ви.
Трета степен - Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш:
- Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея.
Четвърта степен - Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита:
- На къде, господине?
- Тебе пък какво те интересува на къде.
Пета степен - Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш:
- Към къщи.
Шеста степен - Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата.
Седма степен - Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш:
- Келнер, донеси вратата, че искам да си ходя!
Вървял щурец по пътя, а насреща - мравка. - Бабо Мравке, где така! - Тичам, Щурчо за храна! А, ти накъде? - Днес калинката е булка и съм канен на свирня! - А, когато сняг забръска, кво ще чиниш ти зимъска? - Ще си гледам бабо кефа с руйно вино и мезета! На следващото лято се срещат отново: - Бабо Мравке, где така? - Ами, аз все за храна. А ти Щурчо на къде? - Аз отивам на море. Имам договорче с бар! Лайф – изобщо морски цар! - А, когато сняг забръска? - Ще си гледам бабо, кефа! Джакузи, мацки, питиета... На следващото лято - пак: - Здрасти, Щурчо! Спри се бре! Де си тръгнал - на море? - Но! Мерси мадам! Уи, имам аз концерт в Пари...! - Като ходиш в Париж – Лафонтена ти ще видиш? - Канил съм го на концерта! Той е моят първи фен! - Като го видиш - му кажи да си майката е*е - положителен герой – аз съм в баснята, добре! Но, той тебе е обрекъл на живот! Хем безгрижен, хем в порок! Спирам да работя! Край! И аз искам само Лайф!
Отишли двама ловци да отстрелват лосове. Единият бил страшен зевзек, другият страшен пияница. Скитали се те цял ден из снежните гори, мръзнали, но нищо! По едно време, аха да се откажат, щастието им се усмихнало, попаднали на пресни следи, и след не малко усилия успели да се сдобият с ловен трофей. Па наклали огън, па седнали, па пийнали, особено единият! Дошло време да се дере и разфасова голямото животно, ама пияницата вече едвам гледал, а и голяма нужда го гонела. Споделил си той проблемите със зевзека, казал му да започва с дрането и се скрил зад едни храсти, където клекнал и преди да направи каквото и да е друго, заспал. Другарят му драл, драл, кормил, рязал, по едно време отишъл зад храстите и какво да види - ония клечи и спи! Разгневил се зевзека, как така той ще върши всичката работа, а онзи нищо! Почудил се как да го накаже, накрая взел червата от лоса и ги положил в снега под задника на пияницата. На сутринта зевзекът се събудил, поогледал се и дочул от храстите разни охкания и пъшкания. Отишъл там и какво да види, другарят му се държи за корема, пъшка и се въргаля в снега. - Какво ти е, бе? - попитал зевзекът привидно уплашен. - Не питай! - отговорил му другият. - Беше ужасно! Събуждам се аз и какво да видя - изсрал съм си червата! Помислих, че ще се мре. Но с Божият помощ и с ей тия два пръста успях да ги натикам обратно!
Лорд Тоби и съпругата му се разхождат в зоопарка. До всяка клетка има пазач. Спират до клетката на маймуните. Миледи пита пазача:
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават маймуните?
- Три-четири пъти дневно.
- Чухте ли, милорд?
Горд и величествен като камъните на Стоунхендж, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на зайците.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават зайците?
- Три-четири пъти седмично.
- Чухте ли, милорд?
Невъзмутим като сфинкс, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на жирафа.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават жирафите?
- Три-четири пъти месечно.
- Чухте ли, милорд?
Студен като айсберг, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на лъва.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават лъвовете?
- Три-четири пъти годишно.
- Чухте ли, милорд?
Непристъпен като Маунт Еверест, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на благородния елен.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават благородните елени?
- Един или по-малко пъти годишно.
- Чухте ли, миледи? Вижте само колко е благороден!
- Но, господи, милорд! Вижте какви са му рогата!
Сподели