Жега. Седят си двама стари евреина на една пейка в парка и си говорят:
- Калеб, искам да ти кажа нещо, но ти няма да ми повярваш...
- Защо да не ти повярвам? Вярвам ти.
- Ходих вчера до магазина и срещнах едно изключително красиво момиче. Не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти.
- Тя каза, че е програмист. Аз я поканих да я заведа на ресторант и тя се съгласи. Не, не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти напълно! Разкажи какво стана.
- Поръчахме червено вино, а след това и коняк. И тогава тя ме покани у тях. И там правихме с*кс два пъти! Не, виждам, че не ми вярваш!
- Вярвам ти. Но просто не мога да повярвам, че тя е програмист.
- Защо не вярваш?
- Защото последния път, когато ми ставаше, компютрите още не съществуваха.
Семейство на Кире, живеело с майката на булката.Тъщата много мразела зет си, а още повече и котаракът му и непрекъснато ги тормозела.Но веднаж младата булка заминала командировка и мъжът прибирайки се към къщи предчуствал най-лошото!Когато влязъл - какво да види: - масата отрупана с мезета и прясно изпържени кюфтенца, бутилка ракия, друга с шампанско..., а тъщата - усмихната му носи чехлите.Седнали на масата и тя вдигнала тост:
- Да си жив и здрав зетко!Повече няма да те тормозя!От днес нататък с теб ще бъдем приятели!Наздраве и си вземи кюфтенце, докато са топлички!
Гледа Кире и не вярва на нищо!Пийва, взима си кюфте, чувството му за самосъхранение обаче надделява и тойго хвърля на котарака.Котарака захапва кюфтето, облещва очи и пада мъртъв на земята!
- Ах, тиии....!- изревава Кире и хваща тъща си за гушата и стиска, стиска.., докато оная престане да мърда.Тогава котарака скача от пода с вик:
- О, иееее!Знаех си, че ще се хванеш!
Силно пиян, поручик Ржевски се държи за един стълб до императорския дворец в Санкт Петербург и се клати. Минавайки покрай него, графиня Орлова го забелязва и ядно процежда:
- Но поручик, Вие сте пиян! Не, Вие сте отвратително пиян! Не, Вие сте безобразно пиян!
С труд фокусирайки я с поглед, Ржевски отговаря:
- А на Вас, госпожо, краката Ви са криви. Не, те са отвратително криви! Не, те са безобразно криви!
След кратък размисъл и с подла усмивка той ехидно добавя:
- Аз пък, госпожо, утре ще бъда трезвен...
Сподели