В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам. Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
- Мила моя, единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, желана, любима, родна, неповторима, несъздадена! Душица, вейчица, лястовичка, гълъбче, лебед мой, патенце! Зорница ненагледна, звездице, слънчице, цветенце, ручей бистър,тревице, росице, прелест моя...орис моя...наслада, идеал мой, красота в деня ми...умнице неповторима, лудетино...образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост.... Надежда моя...Госпожо, кралице, богиньо!... Балсам за душата и блясък в очите ми! Господарке на сърцето ми!...Умолявам те - бъди човек, дай някой лев за бира!
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Сподели