Чапай и Петка ги изпратили в командировка. Вечерта Петка се напил като казак, а Чапай не е близнал капчица алкохол и се прибрали в хотела. На сутринта,Чапай казва на Петка. -Честито, един на нула за мене! -За какво говориш, как така един на нула за тебе? -Ами, ей така, снощи се напорка като казак, и аз те опънах,и ти нищо не помниш. След три месеца пак ги изпратили командировка, вечерта Чапай се напоркал като свиня, а Петка не е близнал капчица алкохол. Прибрали се в хотела, и на сутринта Петка казва на Чапай: -Честито един на един! -Как така, един на един, за какво говориш? -Снощи се напи като свиня, и понеже нищо не помниш реших да ти го върна, и аз те еб*х, за това един на един. -Чакай, чакай малко предишния път те излъгах. -Ееее, тогава един на нула за мене.
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
- Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
- Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
- Тъй ли... и що е златен?
- Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар (това в което мъжете пикаем)...
- Айде бе... чакай да я видя тая работа...
Жената открива телефона на бара на 144 (Услуги), звъни и пита:
- Алоо, "Златния бар" ли е?
- Да! Кажете?
- Абе да имате златни неща там?
- Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни.
- А тъй, а златен писоар имате ли бе?
- Момент.
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
- КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!
Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва:
- Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица!
- Бъди спокойна, бабо!
Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора:
- Много ли има още до Попица?
Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока.
- Ето ти бабо, Попица. Слизай!
- Ама аз не съм за Попица!
- ???
- Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!
ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ СПОРТУВА
Баба ми започна да ходи по пет километра на ден от деня, в който навърши 60. Сега е на 97 години, обаче си нямаме понятие докъде е стигнала.
Единствената причина, поради която отново бих започнал да тичам е - за да чуя пак ускореното си дишане.
Миналата година се записах в клуб за отслабване и платих 400 лева. Не загубих нито един килограм. Май че ще трябва да отида поне веднъж...
Най-добре е упражненията да се правят рано сутрин, когато разсъдъкът спи и не може да се възмути от безсмислеността им.
Най-добре е да не се навеждаме напред. Ако Господ беше пожелал да можем да си пипаме палците на краката, щеше да ги постави някъде по-нависоко.
Обичам дългите разходки. Особено когато ги правят хора, които не мога да търпя.
Вярно е, че краката ми са тънки, но коремът ми ги скрива!
Преимуществото на хората, които всеки ден се занимават със спорт е, че винаги умират здрави.
Не бягам за здраве. Защо? Защото като бягам си разливам бирата от чашата!
Сподели