Какво казваме (какво мислим) в любовта

-Искам връзка (омръзна ми да лъскам сам)

-Не сме ли се виждали (хубаво дупе)

-Нуждая се от теб (ръката ми е уморена)

-Ти си единствения за който ме е грижа (единствения, който не ме е отсвирил)

-Аз съм романтик (аз съм беден)

-Наистина искам да те опозная (за да разкажа на другите)

-Просто портокалов сок, пийни си (още 3 големи и краката ти ще са на раменете ми)

-Той е сладур (искам да го чукам, докато ми посинее пишката)

-Не е мой тип (няма да се навие да спи с мен)

-Липсваш ми много (толкова съм възбуден, че кучето ми избяга уплашено)

-Беше прекрасно снощи (а ти как се казваше)

-Обичаш ли ме? (направих нещо тъпо и може да научиш)

-Наистина ли ме обичаш? (направих нещо тъпо и скоро ще научиш)

-Ще ти звънна (по-скоро ще дам на бясно куче да ми хапе зърната на гърдите, отколото да се срещнем пак)

-Мислих много напоследък (не си толкова готин, колкото когато бях пиян)

-Мисля, че можем да сме само приятели (грозен си)

-Много научих от теб (следващият! ! ! )
Късна нощ, та чак рано сабаале. Яко пиян мъж се прибира към дома си с несигурна походка. Пътят му заобикаля гробището, но той няма сили за обиколка и минава напряко. Някъде насред парка дочува тропане, оглежда се и вижда, че един гробар копае гроб. Решава да го стресне, приближава го тихичко в гръб и изигравайки "Живите мъртви" разперва заплашително ръце и изревава над него: - У-у-у-ууу! Никаква реакция! Гробаря си копае сякаш изобщо не го е чул. - У-гу-гу-гу-гууу!!! Не! Изобщо не го бележи! Пияния махва отегчено с ръка и си продължава по пътя. Стига до оградата на гробището и тъкмо да отвори портичката и да излезе навън, гробаря го настига. С един удар на лопатата го сваля на земята, забива кален пръст в лицето му и изревава: - Ааа, не! Колко пъти ще ви казвам, нощем в гробището може да се разхождате колкото си искате, но навън няма да ми излизате!!!