Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Обшо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели.
Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Влиза един в кръчмата, поръчва си сто грама, погалва чашката с ръка, оставя я и вперва в нея очи - час, два. Един от местните пияници не издържал - отива и хоп изпива му чашата. Нашият го поглежда с широко разтворени очи и казва: - Какъв е тоя мой късмет бе! Жена ми ме напусна, изгониха ме от работа, откраднаха ми колата, обраха ме, закриха ми сметката в банката, децата ми се отказаха от мен, новата ми квартира се запали и изгоря, откриха ми СПИН... и сега и ти, как можа бе, да ми изпиеш отровата???
Седят си едни селяни и си пийват на теферич. Внезапно до тях каца НЛО, от него излизат извънземни и им казват: – Вие, хора, си седите тук и си пиете, а сте осрали цялата планета. Даваме ви срок от седем дни, ако ни покажете някакво чудо, то вашата планета ще оцелее, ако ли не, считайте се за прецакани. И отлетели… Селяните пили ракия шест дни, а на седмия ден заровили Васката, но члена му оставили над земята. Кацат пак извънземните и казват: – Ще ни показвате ли чудо? Селяните показват: – Виждате ли онова цвете там? Ако го погалите, ще започне да расте… Извънземните го погалили и то пораснало. – Ако го погалите още, ще пусне сок. Извънземните го погалили и то пуснало сок. Един извънземен попитал: – А ако го дръпнем? Глас изпод земята: – Ще изскочат злите корени и ще ти разбият муцуната!
Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...
Сподели