Двама близки приятели умират в автомобилна катастрофа и отиват заедно при Свети Петър. Той изпратил единия в Рая, а другия в Ада. Един ден изпратеният в Рая се разхождал безгрижно и стигнал до оградата на Ада. Видял приятелят си да седи на маса с чаша уиски на нея, в скута му разположена прелестно красива дама по бельо, а до него свири оркестър. Стоял изненадан известно време, докато решил да попита: - Абе, уж аз съм в Рая, а при нас такива удоволствия няма. Да не бях водил толкова праведен живот, щеше да ми е хубаво при теб в Ада. Приятелят му го гледал известно време, поел си дълбоко въздух и отговорил: - Мислиш си, че е хубаво в Ада ли? Не е, чашата има дупка, жената не, а след малко излиза да пее Джорджано!
Един ирландец си стоял в бара и се наливал юнашката. Дошло време барът да затваря – платил си нашия сметката, изправил се и веднага тупнал по лице. Опитал пак да се изправи – същия резултат. “Нищо”, помислил си той, “ще изляза на чист въздух, пък може и като поизтрезнея да се оправя”. Излязъл той, подишал малко чист въздух, опитал да се изправи и пак паднал по лице. Без да има особен избор човекът се прибрал с пълзене, извлачил се някакси в леглото и заспал като труп. На сутринта се събудил от крясъците на вбесената си жена: - Животно такова, пак си се напил като свиня! - Ама скъпа, почакай малко, вярно пийнах една-две бирички, ма чак пък пиян като свиня… - Бе говедо, от бара се обадиха – пак си си забравил инвалидната количка там!
Описание на съвременната еманципирана жена: - Влиза тя с гръм и трясък в къщи. Отваря вратата и пред очите й се разкрива следната картинка. Изпрано и изгладено пране и бельо. Мъжът й мие чиниите на ръка, апартаментът/къщата лъснати до блясък. Приближава се тя до него, плясва го по задника, отива до хладилника и си взима бутилка бира от един литър, сяда във всекидневната, качва краката на масата, отваря бутилката и отпива шумно. Пуска телевизора и започва да превърта каналите, в един момент се уригва шумно, след като е преполовинила бирата и се провиква: - Мъжооо, ела да ти нахлузя една п*тка, че след малко отивам на мач!
Двама приятели, Лари и Джо, се будят след тежък запой, с голям махмурлук. Гони ги жажда, главата ги боли, а в хладилника имало само една ледена висулка и никакви пари. Лари взел висулката и казал:
- Имам идея! Да отидем на бар.
Отишли, поръчали си ядене и пиене, пооправили се малко. Лари извадил висулката, разкопчал си панталона, поставил я там и казал:
- Джо, на колене и лижи!
- Абе, какво ти става бе, полудя ли???!
- Лижи, ти казах!
нямало какво да направи, застанал на колене и започнал да лиже. Бармана като видял това започнал да вика:
- Ей, вие, педерасите, я се разкарайте!
набързо се оправили и Лари казал:
- Е, какво, да отидем в друг бар?!
След седмото лизане Джо казал:
- Фу, наядохме се, утолихме си жаждата, какво ли още можем да искаме? Пък и се уморих и ме болят коленете.
- Хубаво, ама да ти кажа - след третия бар загубих висулката.
Стар професор чете лекция в икономическия университет:
- Робин Худ взимал пари от богатите и ги давал на бедните. С времето неговата група се увеличавала, а самите те почнали да се жалват, че става все по-трудно взимането и искали повече пари и привилегии за самите себе си. А, Робин Худ привикнал към разкошния живот, скъпи дрехи, скъпоценности. Започнал да пие само отлежало вино и да се вози в каляска с наета охрана... Парите, които събирал от богатите почнали да не стигат, наложило се да взимат пари от по-бедните. В началото им взели това, което те самите им дали, а после даже им взели и това което си били заработили самите бедни... Ах, за какво говорех?... Да, именно така в големите несгоди се родила данъчната служба...
Като всяко действие във вселената алкохолът има равно по сила и обратно по ефект противодействие. Това не е водата, въпреки че би могло да мине за правилен отговор. Това е махмурлукът – гадната тъпа болка в главата (и не само), която те кара да се движиш като статист в "Живите мъртви", да се оплакваш във фейсбук, да обещаваш на себе си, на господ и на всеки, който има нещастието да те слуша, как никога, ама никога вече няма да правиш така. И след това, разбира се, да се напиеш отново след няколко дни, но това е друга тема. Смешното е, че колкото и да си слушал за махмурлука, никога не си истински готов за него, докато не се сблъскаш очи в очи… по-точно слепоочие в слепоочие.
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Мъж ще ходи да се запознава със семейсто на приятелка си, обаче много пиян, както винаги и заминава той със своето семейство, да се запознава със семейстото на приятелката си... Отиват те, сядат на масата родителите на момичето, гледат младежа пиян и бащата пита родителите на младежа:
- Я ми кажете, вашия син какво може, какъв човек е?
Бащата му отговаря:
- Нашия син като е пиян много хубаво готви, нашия син като е пиян много хубаво чисти, нашия син като е пиян прави всичко добре ...
Майката на момичето пита:
- Ами като е толкова добър като е пиян, като е трезвен какъв е?
Родителите на младежа се поглеждат и казват:
- Миии ние не сме го виждали трезвен ...
Сподели