Офицери решават важен въпрос
Въпросът е колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник?
Полковникът:
- Вашите предложения, господин лейтенант.
- Предлагам да вземем по осем бутилки на човек.
- Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан.
- Седем бутилки на човек.
- Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор.
- Шест бутилки водка на човек.
- Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана... Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.
Офисни поверия и суеверия:
Да получиш от началника SMS с текст "Zacharche, beshe mi mnogo hubavo snoshti". — е на повишение.
На корпоративна вечеря да държиш главната счетоводителка в скута си, да се търкаш в огромния и бюст и да виеш: «Червено вино, снощи пих...» — е на срам.
Да видиш в огледалото собствената си сънена физиономия с отпечатък от клавиатурата - е на предаване на тримесечния отчет.
Да плачеш под звуците на химна на компанията - е на нервен срив.
Да се смееш под звуците на химна на компанията - е на уволнение.
Да се скараш със системния администратор - е на информационен глад и загуба на контактите с бившите съученици.
Да се замислиш за преживяното, изведнъж да си спомниш всичко хубаво за себе си, както и да проверяваш правописа на думата «комуникативен» — е на писане на резюме.
Да крещиш «Свободна каса!» — е на стремителна кариера в млад динамичен колектив.
Да помагаш на портиера с кръстословицата - е на нищо.
Да видиш в кабинета на финансовия директор хора с маски - е на непланирана отпуска.
Да седиш на стола и да си вдигаш краката - е на чистота.
Да пишеш в ICQ-то с главни букви, както и да паркираш перпендикулярно на останалите коли - е на внезапно побеляване на косите.
Да получаваш от всички колеги приветствия и радостни усмивки - е на излизане в пенсия или панталоните са ти разкопчани.
Да четеш Вазов, Яворов, Дебелянов — е на духовен растеж.
Да отървеш офиса от пожарникари, ХЕИ и други зли духове може да помогнат няколко осветени 100 левови банкноти.
Ако сте се загубили в дебрите на гласовото меню на офисния телефонен секретар, помолете се на Свети Георги, покровител на всички заблудени пътници. Или натиснете 0.
Един цигани си порка в кръчмата, влиза циганката:
- Да те убива , Господ да те убива, децата нема кво да адът а ти по цел ден в кръчмата висиш!
- Виж кво ма, Аише, бутни два лева да одарим още некоя ракия и довечера, че те праим да умираш - отговорил на клетвата, мангала.
Дала му тя два кинта и си тръгнала обнадеждена. Прибира се по тъмно мангала и циганката го чака, легнал си той до нея и взел да се намества да заспива. Не издържала циганката и го подкачила.
- Аре бе Манго нали ше омирам тая вечер?
Отворил едното око циганина, погледнал я онасяйки се и казал:
- Ма живей ма, живей ма, мама ти да е*а циганска!
Сподели