Забавните признаци, които показват, че остаряваме:
Навеждаш се да си завържеш обувката и се чудиш още какво можеш да свършиш, докато си в тази позиция.
Ушите ти стават по космати от темето.
Блясъкът в очите ти е отражение на слънцето в бифокалните ти очила.
Всичко те боли, а каквото не те боли, не действа.
Задъхваш се докато играеш шах.
Все още гониш жени, но не помниш защо.
Поддържаш връзка с приятелите си чрез некролозите във вестника.
Забиваш зъбите си в пържолата и те остават там.
Когато заспиш, хората се тревожат, че си умрял.
Можеш да живееш без с*кс, но не и без очила.
Обичаш да слушаш за операциите на другите хора.
Пак започваш да редиш пъзели.
Гадателка ти предлага да ти гадае на лице.
Дребната сивокоса старица, на която помагаш да пресече улицата, е жена ти.
Абонираш се за кабелна телевизия заради метеорологичния канал.
Правиш купон и съседите не разбират.
Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество.
- Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине.
- Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско.
Бащата преглътва горчивия залък и продължава:
- А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем...
- Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони.
След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната.
Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него.
Майката разтревожено го хваща за ръкава:
- Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?!
- Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му....
Агоп, пред приятели в кръчма хвали късмета на жена си Рибека. - Голяма кисмет има мойто Рибека. Прибира са снощи късно и намери една пакет. Питаме съседи, кой згубил? Никой не згубил. Отваря пике и гиледа идна убава дамска батуш. Мери Рибека и баш за ней! Друга вечер пак закъснява, пак намери пикет, пак пита кой згубил, никой не згубил, пак отваря. Сига идна убава дамска кажух. Мери Рибека, баш за ней! Ааа, решавам, ша опитвам и аз мойта кисмет! Отивам на кръчма и се връща късно. Гледа пред дома за кисме, нема. Гледа по стълбище, нема. Гледа на площатка, нема. Влиза в спалня, гледа мачкана, гръчкана, а там една мъжка гаща. Взима мери, тя малко голяма, ама тя кисмет на мен!
Синчето на една мутра станал тинейджар, но не знаел как да си хване гадже. Нали затова пък майка му била по отракана, хванала го и му вика:
- Слушай сега. Отиваш в някои бар, сядаш на бара, оглеждаш се и като си харесаш някоя ми се обаждаш на GSM. Разбра ли ме?
- Да бе майко.
Отишло момчето в бар, седнал на бара, порачал си марково уиски и се заоглеждал. Харесал си нашият една супер яка мадама. Вдигнал телефона и се обадил на майка си.
- Сега кво да прая?
- Ами....отиваш при нея, заговаряш я, черпиш я нещо. След това я искарваш на ресторант, отивате на дискотека и щом тя поиска да си ходите, ти веднага я откарваш до тях. Щом стигнете пред тях я питаш дали можеш да се качиш в тях да пиеш едно кафе. Щом тя отиде да прави кафето ми се обаждаш.
Хванало се нашето момче и направило всичко, което му казала майка му. Щом се качил в тях и момичето отишло да прави кафето, той веднага набрал майка си.
- Сега какво да правя?
-Ами хващаш най-твардата част от тялото си и я завираш там от кадето пишка.
Не минали и 5 минути и телефонът на майката отново званал.
- Нали ти казах какво да правиш бе идйот с......
- Извинете, вие ли сте майката на Киро?
- Да?!
- Добре, сега елате да изкарате крака на сина ви от тоалетната ми чиния.
Сподели