Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове! - предложи Ванката.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този! - спря се Ванката.
– Що? - питам аз.
– Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
– Копелета, донесли сме къщичката на кучето!
Авиошоу, един журналист се качва в самолета, който ще прави демонстрацията.
Пилотът го вдига, прави няколко тона и виражи и отзад се чува:
- Това го очаквах.
Пилотът подразнен прави няколко имелмана и отзад се чува:
- И това го очаквах.
Пилотът още по-раздразнен - влиза в серия: виражи, тона, имелман, лупинг. Отзад се чува:
- Е, това вече не го очаквах.
Пилотът доволен каца и се обръща:
- А бе пич, ти голям смелчага се оказа.
- Какъв смелчага бе, брато - първия път, като се напиках ти казах, че това го очаквах, втория път като се насрах ти казах, че и това го очаквах, обаче третия път като ми потече през ръкавите и яката - е това вече не го очаквах!
Събират се трима пенсионери да се видят, да си поговорят и сядат в кварталното барче
- Какво искате за пиене? Днес аз черпя! – казва бай Киро.
- Едно чайче, с лимонче, ако може.Ама си запиши да не забравиш!- бъзика го дедо Пешо.
- Кой, аз ли бе? Знайш ли колко Гинко билоба съм изпил?
Пита другия:
- Ти какво ще пиеш?
- Кафенце, ама с много захар.
Тръгва бай Киро към касата и непрекъснато си повтаря: чайче, кафенце, чайче ... Идва неговият ред. Касиерката пита:
- Какво ще обичате?
- Ааа.. три големи ракии!
Връща се към масата и носи ракиите, а другите двама се споглеждат клатят глави и мърморят:
- Ей, помни мискининът му, помниии! Трябва и ние да пием от това- как го каза - Виагра ли беше...
Сподели