Племе туземци залавя един българин и вождът им му казва:
- Има три условия, които трябва да изпълниш, за да те пусна да си ходиш жив и здрав, иначе ще те ядем!
- Казвайте условията, ще се пробвам!
- Значи, трябва да изпиеш 5 литра от наш'та здрава 65-градусова ракия, трябва да извадиш зъбите на най-силната и най-зла пещерна мечка-стръвница и трябва да успееш да преспиш с най-личната ни мома, дето досега за 30 години на никой не се е дала!
- Добре, бе, няма проблем!Давай ракията!
Изпил нашият ракията, влиза в пещерата на мечката и след половин час излиза отвътре клатушкайки се пиянски, целият изподран, нахапан, кръв тече отвсякъде...Подпира се нашият на входа на пещерата, поглежда разфокусирано туземците и с пиянски нюанс в гласа ги пита:
- Абе..на коя мома трееше да вада зъбите?
Мъж с жесток махмурлук, се събужда заранта, вдига щорите, сваля покривалото на клетката с папагала, отива в кухнята, отваря хладилника, взема бира и я изпива, връща се обратно, пуска щорите, покрива папагала и ляга. От клетката се чува възмутен ропот: – Бахти, късия ден!
Нощ. Затворен бар. От дупка в стената се подава френската мишка, оглежда се дали някъде наблизо няма котка, притичва бързо до бара, пие една чаша с вино и тича обратно в дупката. След малко се показва немската мишка, оглежда се за котка, тича до бара, пие една бира и обратно в дупката. Ситуацията се повтаря с ирландската мишка – оглеждане, бар, уиски, дупка, с мексиканската – оглеждане, бар, текила, дупка и с американската – оглеждане, бар, бърбън, дупка. Накрая се показва българската мишка, оглежда се, изтичва до бара и изпива една ракия. Оглежда се пак, котката я няма, пие втора, след това оглеждане – няма котка, пие трета, четвърта и след петата сяда на бара изпуква си кокалчетата на пръстите и си мърмори: – Еми, че го чакаме щом трябва…
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.
Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на
самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич, Мама
Каквото и да говорят мъжете, само жените са способни на саможертва, даже многократно, когато става дума за спасяване на хора. Особено във вода.
Дневник.
Ден първи.
Приготвих си багажа и съм готова за плаването, взех си козметиката и най-хубавите дрешки.
В трепетно очакване съм.
Ден втори.
Целия ден в морето, разкошна отпуска. Видяхме делфините и китовете - красота!
Срещнах капитана, изглежда много внушителен мъж.
Ден трети.
Бях в басейна и поиграх голф на голямата палуба. Капитанът ме покани на вечеря на неговата маса. Много привлекателен мъж и истински джентълмен. Трогната съм.
Ден четвърти.
Бях в казиното, беше хубаво. Спечелих сто долара. Капитанът ме покани на великолепна вечеря в каютата му. Интересна вечеря, с шампанско и прочие. Помоли ме да прекарам нощта при него. Казах му, че няма шансове, аз съм вярна на мъжа си.
Ден пети.
Върнах се от басейн и малко съм поизгоряла от слънцето. Реших да отида в бара, да изкарам там деня. Капитанът ми поръча питие. Невероятен джентълмен е. Отново ме покани в каютата и каза, че ако не се съглася, той ще потопи кораба. Изплаших се.
Ден шести.
Днес спасих 1200 човека.
Два пъти.
Един французин - ку*варин, двама - дуел, трима - революция.
Един немец - педант, двама - завод, трима - война.
Един евреин - шеф на хипермаркет, двама - международен шах турнир, трима - американската национална банка.
Един руснак - пияница, двама - побой, трима - администрация.
Един унгарец - унгарец, двама - политическа партия, трима - няма, защото третият е или евреин, или немец.
Един българин - войвода, двама - чета със знаменосец, трима - чета с войвода, знаменосец и предател.
Молитва
Отче наш, който си в офиса,
да бъде лек нашия ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля
както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни и днес.
И отпуска за тази седмица. И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията наши,
както и ние прощаваме на началството си.
И не ни въвеждай в понижение,
но ни избави от допълнителната работа.
И во твойто царство е повишението на заплатата
и съкращението на работния ден.
И дай ни ICQ-тата,
като без тях не е тази работа царство небесно.
И погреби сисадмина под планина от дискети
и компактдискове,
да гори той в пламък син.
Не ни оставяй, Господи, в трудните часове
на утринния махмурлук, дай ни сили да преодолеем тежестта на главоболието.
И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото
е най-добрият цвят в света твой,
както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка
от долари, евро и прочие благини.
И вземи тази лепта наша
във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия делийт.
Ресет.
Един пич се прибира вкъщи и какво да види - готината му съседка отгоре заедно с две момичета.
- Къде бе, комшийке?- подбъзиква я той.
Съседката се усмихва и му отвръща:
- Отиваме у дома с колежките, да си правим лесбо-парти.
Учудил се пичът:
- Сериозно ли? Може ли да гледам?
- Може.- съгласили се момичетата.
Отишли у съседката, разсъблекли се момичетата и се почнали, а пичът само гледа с очи като футболни топки и преглъща.
- Абе, момичета, извинявайте, ама може ли да масту*бирам, докато ви гледам?
- Може. - махнали с ръка великодушно мадамите и продължили.
Почнал да лъска бастуна пичът, лъскал, лъскал, пък си извадил джиесема:
- А, прощавайте, а може ли да ви снимам?
- Еееее! - разсърдили се в един глас лесб*йките.- Ти, както си тръгнал, още малко и ще искаш и да ни еб*ш!
Двама пичове искали да излизат една събота вечер, но били много зле с парите и имали всичко на всичко един лев. Първият казал: - Чакай малко, имам хитър план, ще видиш! И отишъл да купи една голям наденица за един лев. - Ама много си тъп! - казал другия - Нямаме и една стотинка вече, кво ще правим сега? - Не се притеснявай, ще видиш! - му отговорил първия. Влизат в една кръчма, поръчват си две уискита и ги пият. След като ги изпили, единият казва на другия: - Ето го пиниза! И си отваря ципа и мушва тайно наденицата вътре. - Заставаш на колене пред мен и смучеш наденицата, този номер винаги минава, ще ни изхвърлят веднага! Единият изважда значи наденицата, другия коленичи и започва да я смуче... Винаги бачкал номерът, шефът веднага ги вижда и вика: - Тук без тия господа, махайте се веднага! Понеже трикът бачкал, повторили го те в друг бар, пият второ уиски, хоп наденицата и ги изгонват... Ходят така от бар на бар, но в 15-ия бар (и толкова уискита) единия казва на другия: - Слушай, спираме, не мога повече, много ме заболяха краката от това коленичене! Той му отговаря: - Ами аз... Не мога повече, загубихме наденицата някъде между 3-тия и 4-тия бар...
Сподели