Трима приятели били в Турция на почиивка. Един ден седнали в една кръчма да пият бира. След третата бира единият отишъл да пикае, а в кенефа - огромен турчин с огромен надървен х*й и ятаган в ръката му рекъл:
-Или ми даваш да ти го набия в гъза, или ще ти отсека главата!
Позамислил се човека, по-добре с разцепен гъз, отколкото без глава:
-Мииии, добре - съгласил се той, а манафът му рекъл:
-Намажи си задника с грес от оная кофа!
След малко човекът се върнал на масата и продължил с бирата, без да каже и дума. Пили по още няколко бири и другият от тримата отишъл да пикае. Там му се случило същото като на първия - бил на*бан в гъза.
Върнал се и той на масата, без да сподели нищо и продължили да пият.
Допикало се и на третия и той се запътил към кенефа, две-три минутки, откакто влязъл и се чул нечовешки писък. Спогледали се двамата и първият се обадил:
-Малииииии, на нашия му резнаха главата!
- Не бе - рекъл вторият - греста се е свършила...
Между Буш и Путин имало среща на високо равнище. От дума на дума, скарали се в коя страна има повече пияници. Путин твърди, че са в Америка, а Буш - че са в Русия. Накрая Путин предложил:
- Вземи един автомат, ела в Москва и видиш ли пиян човек, можеш спокойно да го застреляш.
Пристигнал Буш в Москва с автомат Томсън и се започнало едно избиване, не ти е дума. Изпукал Буш десетки пълнители, отмаляли му ръцете от стрелба и накрая се отказал. Пияните нямат свършване...
Тогава Буш поканил Путин:
- Вземи един автомат, ела в Америка и видиш ли пиян човек, можеш спокойно да го застреляш.
Пристига Путин с АК-47 и започва да търси пияници. Но уви, няма нито един. Всички американци били изрядни и точни. Пият по една бира и бягат на работа. Цял ден обикалял Путин, отмаляли му краката, обаче пияни няма и няма. Свечерило се. Путин отчаян върви по тесните улички на Ню Йорк. И в един миг... О, чудо! В една малка кръчма, изпълнена с цигарен дим, какво да види! Всички пияни като свине! Един трезвен няма. Зарадвал се Путин, влязъл в кръчмата и направил касапница. Избил всички до крак и доволен си излязъл.
На другият ден всички световни медии, излезли с огромно заглавие на първа страница:
“Неизвестен терорист, изтрепа руското консулство в Ню Йорк”
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Знаете ли какво биха говорили във Франция за киселото зеле, ако имаха такова? По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Катаджия седи преди заплата на пътя и спира коли, заработва си допълнително. Спира първата кола: - Господин водач, вие сте пиян. - Ама не съм сложил капчица... - Тогава надуй балончето. Шофьорът надува. Полицаят с удивление: - Първа степен на опиянение, глоба 50 кинта. Шофьорът плаща и заминава, а полицаят спира следващият: - Господин водач, вие сте пиян! - Не съм, не съм пил нищо! - Добре, надуйте балончето! Шофьорът надува. - А така, втора степен на опиянение, глоба 80 кинта. Шофьорът плаща и заминава, полицаят спира трета кола: - Господин водач, вие сте пиян! - Не, не съм пиян! - Надуйте балончето! - Ама това е презерватив! - Я, верно си трезвен, карай нататък...
Сподели