Един човек умрял и отишъл в ада, защото бил грешил много. Срещнал го някакъв друг човек и му казал:
- Защо си тъжен? Тук в ада не е чак толкова лошо. Ти като беше жив обичаше ли да пиеш?
- Ами... да.
- Добре, тогава много ще ти харесат понеделниците. Тук всеки понеделник се наливаме целия ден. Изобщо няма да се притесняваш за разни подробности, като махмурлук, защото ти вече си мъртъв. А сега ми кажи обичаше ли да пушиш?
- Да.
- Е, тогава и вторниците ще ти харесат много. Всеки вторник пушим по цял ден. Изобщо няма да се притесняваш да не се разболееш от рак, защото ти си вече мъртъв. А сега ми кажи обичаше ли да вземаш наркотици?
- Ами... малко...
- Е, тогава срядите същото ще ти харесат много. Можеш да се друсаш колкото искаш, без изобщо да мислиш за пристрастявания и свръхдози, защото вече си мъртъв. А сега ми кажи обичаш ли хазарта?
- Да.
- Ами тогава и четвъртъците ще ти харесат. По цял ден играеш и накрая не е необходимо да плащаш това, което си загубил, защото ти си вече мъртъв. А сега ми кажи ти обратен ли си?
- Не.
- Е... Тогава петъците няма да ти харесат...
В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
Организирано било състезание: който изпие 30 водки, ще спечели 100 хиляди долара. Дошъл французинът, пил що пил, стигнал 10 водки и паднал под масата. Американецът успял да изпие 15 водки и паднал под масата. Дошъл ред на русанка. Той изпил 25 водки и също паднал под масата. Седвал да пие Бай Ганьо. Пил, пил, изпил 29 водки и станал да си върви. Пресрещанали го журналлистите и го попитали:
- Бай Ганьо, как може да ви се опре само една водка и заради нея да изгубите такава голяма награда?
Бай Ганьо отговорил:
- Абе не е проблемът в едната водка. Мога да изпия още толкова, но ние, българите, си имаме граница: Пием до тогава, докато се насерем, после ставаме и си тръгваме!
В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят.
По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита.
- Къде го отнесоха този?
- Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли... Ама ти си пий и не обръщай внимание...
... Изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце.
- Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там...- започва да крещи той.
Един от селяните се обажда:
- Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея...