Петдесет годишнина на дама. Много гости, лукс обстановка. Става съпругът и вдига тост за празника на съпругата си:
"Пия не за твоите 50 години, когато си кисела като зелка. Пия не за твоите 35 години, когато беше като френски коняк. Пия не за твоите 25 години, когато беше като пенливо шампанско. Пия за твоите 17 години, когато беше като сочна праскова!"
Гостите са силно притеснени и със страх поглеждат към рожденичката. Тя достолепно се изправя с чаша в ръка и отговаря:
"Пия не за моите 17 години, когато бях сочна праскова, но ти ме взе наядена. Пия не за моите 25 години, когато бях като пенливо шампанско, но ти ме пиеше с приятели. Пия не за моите 35 години, когато бях като френски коняк, но ти ме делеше с комшията. Пия за моите 50 години, когато съм кисела като зелка, с която ти с удоволствие би замезил, ако не ти беше твърде тъп ножа, за да я нарежеш!"
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Амии, доведе ме да ми изпилят ноктите.
Учителка се оплаква на директора: - Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата! - Доведи го при мен. - казал директорът. Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал: - Е, как е животът? - Едно и също. - Пушиш ли? - Да. - Искаш ли цигара? - Може… Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо. - Уау! Ето това са цигари! - Пиеш ли? - продължил директорът. - Понякога… - И какво пиеш? - Водка. Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша. - Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо. - Казват, че и с момичета се задяваш? - Ами… Понякога… Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена. - Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте. След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие: - Ето, на това се казва жена! Директорът: - Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!