- Ало, полицията? Бързайте, няколко бандити разбиват вратата на апартамента ми!
- Пристигаме. А вие се постарайте да оставите колкото може повече кървави следи, че да ги разкрием по-лесно после.
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача:
- В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали?
- Шест! - обажда се един новобранец.
- Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали - шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
Катастрофира камион с яйца. Пристига полицаят, разбира каква е работата и звъни в бърза помощ...
- Ало, бърза помощ ли е?
- Да, какъв е инцидента?
- Ами тука един е катастрофирал и си строшил яйцата...
- Да, а органа как е?
- Ъъъъ, органа е на телефона.
Сержант към лейтенант от полицията:
- Шефе, този тип е заподозрян в кражба на кола.
- Претърси го!
Полицаи на практическо занятие на улицата. Инструкторът казва:
- Сега, господа, ще овладеем техниките за използване на гумената палка.
Обръща се към случаен минувач:
- Извинете, господине, може ли за минутка...
Катаджия спира автомобил за проверка и се представя на шофьора:
- Главен сержант Петров, още не обядвал...
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва - салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета - почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал:
- Господине, имате ли нещо против да оправим сметката?
- Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли - отвърнал мъжа.
Келнерът се оттеглил и след малко се върнал:
- Няма проблем, господине, управителят е съгласен.
- Чудесно! - казал нашия - дай тогава една порция миди и стискай палци!
През 1980 г. Световната академия на науките решила да направи експеримент - да замрази трима доброволци от различни нации, които да бъдат размразени след 100 години, за да се види дали ще оцелеят. Явили се трима доброволци - от СССР, САЩ и НРБ. Замразили ги.
Точно след сто години световните учени размразили доброволците, които живнали, но не били пуснати веднага в обществото, за да могат предварително да се запознаят с новите реалности. Ето защо ги настанили в хотел и им дали ядене, пиене и вестници. Но на следващата сутрин и тримата били заварени мъртви. Почудили се учените и криминалистите как така са умрели, след като всичко било наред, нямало улики за убийство, нито отрова в храната и напитките, въобще - нищо. И тогава забелязали, че вестниците им били разтворени на страниците за топ-новините с най-едър шрифт. Ето какви били новините: във вестник "Правда": "На полско-китайската граница вчера нямаше инциденти"; в "Ню Йорк Таймс": "Колхозът Ленин в щата Невада изпълни годишния си план с шест месеца предскрочно"; в "Работническо дело": "На Осемдесет и шестия конгрес на БКП за генерален секретар с пълно единодушие беше преизбран другарят Тодор Живков".
Еди мъж влиза в кръчмата с едно дългокрако пиле и едно мокро, сладко котенце. Сяда на бара и поръчва водка с лимонада. Изпива я и поръчва втора, после трета и т.н. На осмата водка вика келнера и му иска сметката. Келнерът му казва - "17,50лв.". Пичът бърка в джоба и вади една шепа стотинки. Келнерът, леко разярен, брои стотинките и установявя, че са точно, за негово огромно изумение. След три дни идва същият пич в кръчмата придружен от дългокракото пиле и мокрото, сладко котенце. Сяда на същата маса и запова да поръчва. Този път - текила. Първа, втора...... 30 текила и Пичът вика келнерът за сметката:
-"Колко струва?!
Келнерът:
- 12,50лв.
Пичът вади една шепа стотинки и келнерът преборява, че отново са точната сума.
И така четвърти, пети.. шести и на седмият път не издържал Келнерът и попитал Пичът: "А бе Пичо, да те питам тука! Как така се напиваш всеки път и ми вадиш точен брои пари за сметката?"
Пичът:
- Виж ко Брато! Хва'нах златната рибка и ми вика Тя:"Кажи бърже три желания!"
"И аз и викам - "Баце, дай ми едно яко дългокрако ПИЛЕ, на което да му е винаги мокро КОТЕТО и всичко да е ТОК!"
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Ода за Студента:
Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Сподели