Строителна площадка. Край на работния ден. Кранист решава да си почине директно в кабината. Красота! Седи си, почива си: 100 грама + 200 + 200 + 100... И му станало толкова хубаво, че решил изобщо да не слиза, за да не му се налага да се качва на другия ден. Така и заспал... 8 сутринта, да слиза долу за чиста вода си е самоубийство. От кабината оглежда цялата територия долу, вижда пазача и му крещи: - Ей, пич! От пресъхналото му гърло обаче не излиза глас. Но слава Богу, пазачът го забелязва и започва пантомима: Кранистът, изобразявайки ходещ човек с пръсти, шепне: - "Отиди"... Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки пръсти шепне: - "Купи." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, показвайки V, шепне: - "Две." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, рисува силует с две ръце, шепне: - "Бутилки." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, духвайки въображаема пяна, шепне: - "Бира." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки си гърлото, шепне: - "Да разквася." Пазачът утвърдително кимва, затваря си очите с две ръце, а после ги открива и въпросително гледа краниста. Полудял, кранистът, зъл като куче, слиза от крана и се нахвърля на пазача: - Да ти е*а майката! Помолих те - Отиди. Купи. Две. Бутилки. Бира. Да разквася. А ти?! Пазача: - Всичко ти разбрах, но просто уточнявах (затваря си очите с две ръце, а после ги открива) ТЪМНА или СВЕТЛА!
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: - Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер? Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.