Дейв влиза във бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
- Защо си толкова щастлив днес?
- Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен... с ей такива цици. Дейв! С ей такива цици, човеко! Тя попита "Може ли да се повозя на яхтата ти?" Аз казах "Разбира се, че можеш!" Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах "Или чукане или ще плуваш". Дейв, тя не можеше да плува... не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза във бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
- Джон, а днес защо си още по-щастлив?
- Дейв, разказвам ти... Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка... с ей такива цици. Ей такива! И пита "Може ли да ме повозиш на яхтата ти? Аз казвам "Няма проблем, с удоволствие." Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам "Чукане или плуване". Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза във бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
- Джон, защо си тъжен?
- Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива цици! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва "Ще ме повозиш?" "Разбира се!" Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и "Чукане или плуване!" Тогава тя разкопча панталона си... и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й! Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ!!!
Сред мутрите тръгнала нова мода - да си украсяват аквариумите в стил "Титаник". Срещат се трима и започват да се хвалят, кой има по-добър аквариум. Тръгват на проверка.
Отиват в дома на първия.
На цялата стена - аквариум. В него плуват риби, а по дъното се търкалят разни предмети - лъжици, чаши и др.
- Всичко е оригинал. От Лондон си ги купих, от аукцион за предмети от Титаник. - хвали се мутрата.
Вторият казва:
- Гола вода си брат. Давайте да вървим у нас!
Отиват.
Една огромна стая е направена на аквариум, плуват всякакви риби, а на дъното стърчи борда на Титаник.
- Точно копие! Поръчах си го в студиото, дето са правили копието за филма "Титаник"!
Третият казва:
- Пичове, пълна мизерия сте! Да вървим у дома да видите аз какво съм направил!
Отиват те и виждат следната картина: В басейна плуват ледени късове, нито една риба не плува, затова пък на дъното лежи замръзнал Леонардо ди Каприо...
- Мамо, мамо, защо татко бяга?
- Млъкни и ми помогни да презаредя.
- Мама, мамо, сигурна ли си че така ще се науча да плувам?
- Млъквай и се връштай в чувала.
- Мамо, мамо, татко го згазиха на улицата.
- Не ме разсмивай, знаеш че устните ми са напукани.
- Мамо, мамо, защо другите деца ми казват че имам голяма глава?
- Не им обръщаи внимание. А сега си вземи шапката и ми донеси в нея 20кг. картофи от магазина.
- Мамо, мамо, кога ще е готово езерцето в градината?
- Млъквай и продължавай да плюеш.
- Мамо, мамо, защо тичам в кръг?
- Млъкваи, иначе ще закова и другия ти крак за пода.
- Мамо, мамо, какво е "оргазъм"?
- Не знам. Питай баща си.
- Мамо, мамо, може ли да оближа чинията?
- Млъкни и пусни водата.
- Мамо, мамо, татко гори.
- Бързо донеси наденички.
- Мамо, мамо, какво е "лесб*йка"?
- Върви да питаш баща си, тя знае.
- Мамо, мамо, може ли да си поиграя в пясъчника?
- Не и докато не намеря по-добро място да погреба баба ти.
- Мамо, мамо, не искам да ходим в Австралия.
- Мълчи и плувай.
- Мамо, мамо, кога ще вечеряме с леля Мери?
- Млъквай, още не сме доизяли баба ти.
- Мамо, мамо, Лора я прегази влак.
- Донеси кленовия сироп.
- Мамо, мамо, какво е "въркулак"?
- Млъкни и си среши лицето.
- Мамо, мамо, защо бутаме колата от тая скала?
- Шшт ще събудиш баща си.
- Мамо, мамо, защо не може да играя с другите деца?
- Млъкни и раздавай.
- Мамо, мамо, може ли да поиграя с баба?
- Не днес, тая седмица вече 3 пъти я изравяме.
- Мамо, мамо може ли да нося сутиен, след като вече навърших 16?
- Не може, Ерик.
- Мамо, мамо може ли да си взема бисквитка?
- Да, бисквитките са на горната лавица.
- Но, мамо, аз нямам ръце.
- Без ръце няма бисквитка...
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по пу*ката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
Сподели