Малко момиченце се готви две седмици да посреща дядо Коледа. Научила стихотворение, измайсторила си рокличка на Снежанка и какво ли още не, само и само да зарадва дядо си Коледа. В новогодишната нощ на вратата се звъни и тя с викове: - "АЗ ЩЕ ОТВОРЯ, АЗ ЩЕ ОТВОРЯ!" И се затичала да отвори, но се спънала и паднала. Изтъркаляла се до вратата, става и отваря подсмърчаща, хлипаща и бършеща сополи с ръкав. Срещу нея стои поруменял и леко позалитащ дебел дядо Коледа, който с дебел глас проговаря: - ХО-ХО-ХО! ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕНЦЕ, ЗДРАВЕЙ МИЛИЧКА. Честита нова година. А защо плачеш? Момиченцето през сълзи и подсмърчания: - Аз толкова те чаках, дядо Коледа, научих стихотворение, уших си рокличка, а сега, докато тичах да отворя, паднах и рокличката се скъса и забравих (хлип) стихотворениетоооооооо... Дядо Коледа с истинска тъга разтваря широко ръце: - Пу дейба ма'аму дейба!
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота един мъж запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила. Мъжът изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, мъжът ревнал като заклано прасе на жена си, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята: - Аааай! Жено маааа! Аааай... Изскочила жената и като видяла мъжът си изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно... без малко да припадне. - Божке! Какво стана, сърце мое? - Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей... Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща. - Мъжо бе, на моя му е свършила батерията, пък твоя блокиран, кажи паролата да го разблокирам! Станал мъжът, пообърсал се, поотупал се, понагласил си крака и казал: - А, нищо ми няма, к'во ша звъниш, ей сега ще ми мине кат' на куче...