Господин Петров нещо не се представял добре в семейното ложе, съпругата му обезпокоена отишла в предприятието му при лекарката и се оплакала. Докторката веднага обещала че ще проучи въпроса. Извикала Петров и го подхванала за това-онова и какво право ежедневно, как преминава ежедневието му. Започнал той: - Ставам сутрин и първо отивам да изхвърля боклука, на връщане се обърквам още сънен и отивам в другия вход при комшийката. Като звънна и ми отвори, разбирам грешката си, а тя ме пита - "Боклука ли изхвърляш или какво?" И... се любят. - Връщам се, оставям кофата и отивам на работа вече закъснял. Прокрадвайки се към работното място - неуспех, засича ме шефката и разбира, че съм закъснял - "Петров, закъсняхме, или какво.?" И отива до обяд любов. - Отивам да обядвам и от стола блажено отивам в градинката да отморя, но за зла участ се засичам с зам. шефката - "О, Петров, ти с шефката преди обяд какво прави или какво?" - отиваме в нейния кабинет и следобедът отива. Като чула докторката, се подсмихнала: - Да казвам ли на жена ти какво правиш или какво?
Един американец заминал за Норвегия за да прекара лятото във фермата на свой приятел норвежец. Една вечер двамата си седяли на терасата и си говорили. Норвежецът казва: - Знаеш ли, цветовете на нашето знаме са като вашето – червен, син и бял. И да ти кажа, тези цветове за нас не са случайни. - Що? - Ами, когато получа известие за плащане на данъци, почервенявам от яд. Когато прочета, колко пари дължа, посинявам от отчаяние. А когато попълвам чека за плащането на парите за данъците, направо побелявам като призрак от ужас. - Да ти кажа честно! – казал американецът. – При мен е абсолютно същото, със същите цветове. Само че, понеже сме голяма страна, има едно малко допълнение. Когато получа известие за плащане на данъците, на мен ми изкачат и 50 звезди пред очите.
Един пънкар се качва в автобус и на съседната седалка вижда млада монахиня. На извр*теняка му се доеб*ло...отишъл до монахинята и й казал:
- Извинявай, имаш ли нещо против да идем да се изчукаме някъде?
- Господ да те убие! Чадо сатанинско!
Явно, нямало да стане работата, а и монахинята слязла на първата възможна спирка. Обаче шофьорът дочул какво се случва в автобуса и привикал пънкарчето.
- Момче, чух, че искаш да чукаш монахинята и знам как да ти помогна. Значи, тя всяка неделя се моли в една църква тука наблизо. Ще отидеш там маскиран като Исус Христос и ще й кажеш, че е божия воля да я чукаш и тя няма как да ти откаже.
Речено-сторено. Отишъл пънкарят на уреченото място маскиран и монахинята се молела там.
- Аз съм Исус Христос и Господ повелява ти да спиш с мен!
- Ами, добре, но нека си остана девица! Давай в гъза!
"Все там, толко съм загорял" - казал си пънкарят и я изпращял. Като свършил обаче решил да се изгаври с женицата. Свалил маската си и казал:
- Аз съм пънкаря от рейса, ку*во! Помниш ли ме?!
А монахинята свалила расото си и казала:
- А ти мене помниш ли ме? Аз съм шофьора на рейса!