Мили ми дядо Коледа,

Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р. Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!

Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...

С поздрави,
твой Вальо

П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Мъкнела си мечката един фризер из гората. Успяла с триста зора да го докара до хралупата, но от там нататък трябвало някой да помогне.

Видяла тя Вълчо да се шляе из гората и го извикала:

- Вълчо, ела помогни да бутнем фризера па ще туриш някоя мръвка зимата.

- А бе, бих ти помогнал Бабо Мецо но имам кофти дископатия.

Махнала с ръка Баба Меца и к'во да прави, продължила да опитва сама. По едно време Лиса се задала.

- Лисо, ела дай едно рамо тука пък ще туриш някоя мръвка зимата.

- А бе не мога, бременна съм, ще взема да пометна.

Меца вече се изнервила обаче кво да прави. Продължила да бута.

По едно време Зайо се задал небрежен с морков в ръка.

- Зайо, ела да помогнеш тука да бутнем фризера пък ще туриш някое морковче зимата.

- А бе, бих ти помогнал Мецо, но съм болен от тежка венерическа болест.

- Аууууу! Що така бе зайо? Колко пъти съм ти казвал да се пазиш... тц, тц.

Продължила мечката да бута фризера безуспешно а Зайо седял отстрани и гледал сеира.

- А бе, каква е тая твоята венерическа болест?

- А бе боли ме к*ра за твоя фризер.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...