Стар банкер решил да си вземе заслужения отдих и да предаде бизнеса на сина. Извикал го в офиса си и казал:
- Днес, сине, ще те науча да даваш кредити...
Влиза първия потенциален заемодател с цял куп документи, потвърждаващи колко е благонадежден...
Започва да разказва колко ще е изгодно за банката да му даде кредит, колко са му чудесни показателите, кредитната история, бла-бла...
Бащата-банкер го прекъсва:
- Извинете, кажете колко често се къпете?
Клиентът, заеквайки:
- Веднъж седмично...
- Благодаря ви, че ни посетихте, ще разгледаме документите и другата седмица ще имате отговор. Довиждане.
А към сина прошепнал: "На тоз кредит няма да дадем."
Влезнал следващия клиент, същата история - добри показатели.
Бащата:
- Господине, а колко често се къпете?
Клиента:
- Три пъти в седмицата.
- Прекрасно. Ще разгледаме вашето искане до седмица.
А на сина си: "На този евентуално може да дадем.."
Влиза трети клиент, който почва да обяснява, че му трябва кредит за неизвестно точно какво, без документи...
Бащата-банкер:
- А колко често се къпете?
Клиента:
- Два пъти на ден... Сутрин и вечер!
- Чудесно, заповядайте утре, ще сме готови с документите и ще ви дадем кредита.
Синът, недоумяващо:
- Но татко, защо даваме кредит на този несериозен човек?!
- Запомним сине. Когато те искат да получат кредит - всички просто са безупречни. Но когато почнат да не си плащат вноските по кредита, си готов задниците им да лижеш, за да си върнат кредита. Затова сине, трябва да се увериш, че задникът ще е чист.
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие. - Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!! - "Кви чушки, ма?" Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя: - "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи! Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола. - Ето, тия сигурно от нас идат"... Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам... - Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма! После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
Сподели