София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
Тече, тежко съдебно дело за сериен изнасилвач... На подсъдимата скамейка е 78 годишен дядо... Съдийката
-принципна жена, отхвърлила, всички споразумения, го разпитва...
-Такааааа, вие, господине сте уличен в изнасилване, над 14 годишно момиче, във вторник, във студенски град, час по-късно, сте уличен във същото деяние, в Младост 2, ... 45 минути по-късно, го правите, в Дружба 4, а 20 минути по-късно, във квартал "Изток"... Обяснете, на уважаемия съд, как на вашите години, успявате да го направите? ?
-Епааа, имам мотореткаааа, бееее
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Събота сутрин. Семейство седи на масата и закусва. Изведнъж у възрастните се появява с*ксуално желание. С няколко намигвания те се разбират. Майката става и казва:
- Ох, нещо ми се изпари апетитът, няма да ям повече!
След това демонстративно се качва на втория етаж, в спалнята.
Бащата набързо си дояжда, скача и на бегом се качва в спалнята.
Двете деца гледат изненадано и не могат да разберат, какво става. По-големият казва:
- Бързо бягай горе и виж през ключалката какво става!
Малкият тича нагоре по стълбите. След няколко минути се връща, също набегом, сяда на стола и започва да яде бързо-бързо.
- Кво ти става, бе? Кво се разяде така бързо? - пита недоумяващо големият.
- Яж, яж и не питай, защото горе, в спалнята, тия дето не искат да ядат, татко какво ги прави.....
Бай Иван бил на 102 и години и от едно телевизионно предаване решили да го интервюират. Званнали му те по телефона и казали:
- Добър ден, бай Иване, бихте ли ни оказали честта тази събота да дойдете в нашето предаване като гост, за да кажете на хората как сте оживяли до тази възраст?
- Много бих се радвал да дойда, но точно тази събота не мога.
- Защо не можете?
- Ми, татко се жени.
- Ама как така ?!?! Баща ви е жив, та вие сте на 102 и години?!? Добре, добре, тогава много ви се молим елате другата събота заедно с баща си.
- Много бихме искали, но и тогава сме заети и не можем.
- Защо?
- Ами, тогава дядо се жени.
- Ама.... как така, вие сте жив, баща ви също, че и дядо ви на всичкото отгоре?!?! Още по-добре, ще бъдете сензация, елате по-другата събота в нашето предаване.
- Ами... и тогава не можем, прадядо се жени.
- А-а-а...ама как така, и прадядо ви е жив, това вече е невъзможно...че и се жени на всичкото отгоре?!?!?!
- Ами и той не иска, ама техните го карат.
Сподели