Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."
Летен ден. Открито кафе. Четирима млади мъже пият биричка. От ъгъла се задава нарастващо "чук, чук, чук"… почукване от високи метални дамски токчета. Над тях… - дълги тренирани крака със символична поличка. По-нагоре талия с два пръста да я обхванеш, едва-едва носеща предизвикателен бюст. Ако погледнеш още по-нагоре - прелестна гарваново черна коса, обхващаща красиво и "невинно" лице. Абе изобщо маце, та дрънка… Естествено четиримата настръхват и започват коментарите: - Леле, тая ако ми падне, к'ва волна програма ще и изпълняя… Мацето отминава, токчетата заглъхват, а коментарите не стихват. По едно време обаче забелязват, че един от четиримата си мълчи, не взема участие в обсъжданията и си пие най-спокойно биричката. - Абе, ти да не си обратен бе? Как може като видиш такова парче да не кажеш нищо? За какво си мислиш? - За какво си мисля ли? Ами мисля си: - Тази пък на кого ли е омръзнала?…
Един бил шофьор на камион. Преди всяка командировка отива в бакалията: - Три консерви, три хляба, три кутии цигари и… другарко, ти любов правиш ли? Първия път магазинерката си замълчала. Втория път му се развикала. Третия път му се развикала и решила да каже на мъжа си. - Така и така, един купува за командировка и накрая ме пита дали правя любов. Ще ходим у полицията. Мъжът рекъл: - Няма да ходиш у полицията, да се излагаме, утре сутрин ще се скрия в склада, като дойде тоя и те пита, ти кажи "епа правя", аз ще изляза и ще му хвърля един бой. И една сутрин иде шофьорът: - Дай това, дай онова, цигари… абе, другарко, ти любов правиш ли? Оная вика: - Епа, да. - Е, като правиш к'во прави мъжът ти при жена ми всеки път, като ида в командировка…
На смъртното си ложе един баща завещал на тримата си сина своите крави. Всяка сутрин синовете пускали кравите да пасат на поляната и отивали в града на работа. Но кравите започнали да измират мистериозно и синовете взели решение през обедните си почивки да наглеждат добитъка. За целта решили да минават през прекия път в гората. Но те не знаели, че в гората живеела една вещица.
Минал най-големият брат през гората и насреща му изскача вещицата. А тя, горката, била загоряла като каубойски тиган, и му казала: "Сега ще ме чукаш един час, иначе ще те изям." Правил, каквото правил, но не смогнал, и тя го изяла. Минал вторият брат. Пак изскочила, и пак: "Ще ме ръгаш 2 часа, иначе ще те изям". Праскал, праскал, ама и той не смогнал, и вещицата го изяла. Минал и най-малкият брат. Отново изскочила вещицата-нимфоманка и му рекла: "От теб искам да ме чукаш 3 часа, щото си младичък." Метнал й се младежът и я почнал- един, два, три, четири часа. На осмия час вещицата се примолила: "Спри, моля те, не издържам!", а момъкът й отвърнал:"Е сега ще разбереш от какво умряха кравите."
Сподели