Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Срещнат се стари приятели. Единия весел, жизнен, другия отчаян, мрачен. - Приятел как успяваш да поддържаш това весело настроение? - Играя тото, пускам си по една колонка всеки тираж и започвам да си мисля като ударя джака какво ще си купя, как ще изненадвам жената, децата… Опитай действа! Послушал приятеля си, пуснал едно фишче и… чудото станало. Започнал да си представя как ще се прибере с огромен букет за жена си, с огромни подаръци за децата и неволно започнал да се усмихва. Дори си подсвирквал тихичко. Жена му забелязала промяната и подозрително го попитала: - На какво се дължи това свежо настроение? - Ех, жена ще ти кажа. От няколко дни имам една надежда. Тя го прекъснала с облекчение - Е, като сме на тази тема. От една година имам един Пешо…
Бай Стамат живеел спокоен живот с тримата си синове в гората , докато една сутрин не забелязал липсата на любимата крава Любка.
Без да губи време Бай Стамат изпратил най-големият си син да я търси в гората. Минали няколко дена и бащата сериозно обезпокоен , изпратил по-малкият син да търси батко си. Изминала цяла седмица , а нямало ни вест , ни кост , нито от Любка , нито от синовете му. Тогава Бай Стамат се принудил да изпрати и най-малкият си син Иванчо.
- " Иване , по цял ден седиш и чатиш в "Гепи Ме" , а да отидеш да откриеш братята си , няма да се сетиш! "
Иванчо , вдигнал гащите , обул кецовете и отпрашил към гората. След 4-5 часа лутане из гората попаднал на една полянка. На полянката най-невинно си седяла горската фея - нимфоманка Патриция , която наскоро преди 40-50 години се преселила в съседство с Бай Стамат.
Иванчо се изкашлял звучно и я заговорил:
-"Извинявай , да си виждала братята ми"?
Феята се прозяла и му отговорила:
-"Ако успееш да ме задоволиш , ще ти кажа къде са братята ти , но ако не успееш ... "
Тук Иванчо я прекъснал:
-"Би ли подпряла този бор , ако обичаш"!?
Започнали те и "неусетно" минали 7-8 часа , а най-малкият син не се отказвал. Минали още 7-8 часа и феята започнала вече да се оглежда разтревожено. След около 3-4 часа, вече не издържала и започнала да вика:
-"Стигааааа , Стигааааа , Всичко ще ти кажа"
А Иванчо:
-"Шттттт..Няма "стига"! Сега ще разбереш Любка от какво умря!
Драги Дядо Коледа,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недуразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най- добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по- добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкто отгоре - донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващата година. Ще те замерям с камъни - и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам повече за теб! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти, дебел и вмирисан Дядо Коледа!
От малкия Иванчо
Някакъв, пич влиза плахо и притеснено в поликниката. Огледал се тайно, тайно, уверил се че никой съсед не го е видял, и влиза при сексолога.
-Кажете господине, каво има?
-Амиии, тооо докторе, аааз такоооваааа, на 35 години съм, обаче напрегната работа, стрес, кафета, цигари, умора... иии таковаа... аз не мога да го вдигам вече....Срам докторе, а и жената взе да се оплаква вече.
-Спокойнооо, казал доктора... Не е такава драма. Ще се оправиш.
-Ама има ли оправия докторе? - светнали му очите на ония
-Има разбира се! ! ! Вариантите са два: Първия е една бърза и много резултатна операция. После ще го дървиш като 18 годишно войниче... струва обаче 30 000 лева.
Пича се постреснал от цената, ама мисълта за полова мощ му дала сили.
Втория вариант, продължил доктора, е серия от операции, малко са болезнени и по продължителни, но пък струват само 10 000 лева. Пак ще го дървиш яко като момче. Вие решете кой начин
-Супер докторе, но преди да започнем, трябва да го обсъдим с жената, и утре ще ви кажа! ! ! Щото не са малко пари все пак...
На другата сутрин пича влиза смело при доктора, без да се крие
-Е, поговорихте ли с жената
-Ееее, поговорихме докторе
-Цената обсъдихте ли?
-Амии, тооо обсъдихме я...
-И кой вариант избрахте?
-Кой..кой..казал тъжно човечецът, и една сълза се отронила от окото му...
-Ще ремонтираме кухнята...
На 8 март един мъж станал преди всички, приготвил закуска, събудил децата, нахранил ги, изпратил ги навън да играят, измил чиниите, пуснал пералня, заел се да приготвя грандиозен празничен обяд, приготвил го, проснал прането, посрещнал семейството, сложил масата, измил чиниите, изсушил ги, изгладил, приготвил децата за училище, вечерта ги нахранил, проверил им домашните, изкъпал ги, сложил ги да спят, закърпил дрешките, легнал си, забил поглед в стената, чака жена си, лежи и мисли:
- Само да не ми налети, Господи? Само да не ми налети...
Сподели