Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една! - ядосва се шефът.
- Другите правят по 20-30 на ден... И за колко пари?
- За 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип.
Шефът възкликнал недоверчиво:
- И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?!
- О, не! - отвърнало момчето.- Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това уикендът ти е провален, защо не отидеш за риба?"
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.
Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
Имало едно селско семейство, което се състояло от баща и три сина. Една сутрин те се събудили и видяли, че им липсва една крава. Започнали да мислят кой им откраднал частта от добитъка. Най-големият син рекъл:
- През нашата врата може да мине само малък човек!
Другият син казал:
- Щом е малък, значи е педал!
Малкият син казал:
- От нашето село няма! Само от другото има един! Те отишли при него. Бой, бой, бой!
- Казвай къде е кравата!
- К'ва крава! Никва крава не съм взимал!
Пак бой, бой, бой! Решили да отидат в съда.
Съдията казал:
- Добре де! Щом ваща логика е такава, какво има в тази кутия?
И съдията изкарал една кутия. Големият син казал:
- Щом кутията е квадратна, вътре има нещо кръгло!
- Щом е кръгло значи е оранжево! - добавил вторият син.
Накрая малкият син добавил:
- Щом е кръгло и оранжево, значи е портокал!!!
Съдията отворил кутията и там наистина имало портокал. Той станал и казал:
- Ей, пед*раст, майка ти да е*а! Я веднага връщай кравата на хората!
Една сутрин Иванчо влиза с гръм и трясък при техните: "Мамо, тате, имам страхотни новини. Ще се женя за най-красивото момиче в града. Тя живее в отсрещния блок и се казва Пенка и двамата сме много щастливи и влюбени."
След вечеря същия ден, бащата на Иванчо го дръпнал на една страна и му казал: "Синкоq с майка ти сме женени вече 30 години. Тя е страхотна съпруга, но никога не я е бивало в леглото, затова аз, като по-млад ходех много по чуждо и да знаеш, че Пенка всъщност ти е наполовина сестра и не можеш да се ожениш за нея."
Иванчо съкрушен се затворил в стаята си и осем месеца тъгувал. На деветия месец започнал пак да се среща с момичета и година след това пак нахлул при техните и триумфално обявил: "Мамо, тате, Сийка каза "Да!" - ще се женим юни!"
Всички се зарадвали и се поздравили. Няколко минути по-късно обаче бащата на Иванчо пак дръпнал младежа на една страна и му казал: "Абе, Иване, съжалявам, ама и Сийка ти е наполовин сестра и за нея не можеш да се ожениш."
Иванчо побеснял и отишъл при майка си решен да ѝ каже всичко.
"Мамоq така и така, татко ти е изневерявал - всяко момиче, което си харесам му е дъщеря. Съсипан съм. Не вярвам, че някога ще се оженя."
Майката на Иванчо поклатила глава разбиращо и му казала: "Не му обръщай вниманиеq сине. Той не е истинският ти баща."
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Срещат се двама приятели, поклонници на музиката.
- Да отидем утре на концерт на филхармонията?
- Не. Не мога. Утре свири Петров.
След известно време:
- Слушай, в петък ще има концерт на Монсерат Кабайе, взех два билета, ще дойдеш ли?
- Не, не мога, в петък Петров ще има концерт...
- Слушай, бе, кой е тоя Петров? - изумено пита първият.
- Откъде да го знам,бе? Просто, когато Петров има концерт, аз чукам жена му...
Сподели