Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..."
Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"
Докторе, защо?
- Докторe, когaто искам да правя с*кс с жена си, членът ми винаги гледа към обувките.
- Вдигнете обувките на шкафа. Следващия.
- Докторе, бременна съм а плодът лежи някак неестествено.
- Каква ви е националността?
- Еврейка.
- От възрастта е. Следващия.
- Докторе, боли ме ту главата ту задника.
- Пийте тези таблетки разчупени на две. Следващия.
- Докторе, да ви се оплача, страхувам се постоянно и то без видима причина.
- Сестра, дайте й разхлабително. Пийте, причина за страх има. Следващия.
- Докторе, абе от тая сутрин пикая на две струйки.
- Дядо, разкопчавай си копчето на дюкяна. Следващия.
- Докторе, имам суха кашлица.
- Сестра, дайте му разхлабително. Край, няма да кашляте. Следващия.
- Докторе, имам постоянен дрисък, по десет пъти на ден ходя в тоалетната..
- Сестра, разхлабително. Е сега ще поживеете там. Следващия.
- Докторе, лошо ми зараства счупения крак, постоянно съм с патерици.
- Сестра, вземете патериците, дайте му разхлабително. Сега ще побягате без патерици. Следващия.
- Докторе, всяка сутрин намирам във влагалището си пощенски марки, вижте цял албум вече имам.
- Това не са марки а етикети от банани. Сестра дайте и направление към очен лекар. Следващия.
- Докторе, никой не ме забелязва!
- Следващия.
- Докторе, бачкам като кон, ям като прасе и се изморявам като куче, какво да правя?
- Идете на ветеринар. Следващия.
- Докторе, имам запек!
- И аз нямам ауди А8 но не викам за този проблем на всеки ъгъл. Следващия.
- Докторе, пожълтяха ми зъбите.
- В такъв случай си купете кафява вратовръзка, ще ви отива. Следващия.
- Докторе, не съм добре с краката.
- С крака е добре, без крака не е добре, следващия.
- Докторе, когато кихам изпитвам оргазъм, какво да правя??
- Хм, смъркай тютюн. Следващия.
- Докторе, помогнете ми, аз съм вече на 25 а още нямам косми на интимните части. Какво да правя??
- Колко пъти седмично правите с*кс?
- Амиии 30-40 пъти.
- По магистрала трева не расте! Следващия.
Осми декември, студентка първокурсничка била на първия си студентсли празник. Вече било 1 часа и майка й я чакала вече доста разтревожена, та тя не била закъснявала толкова никога. Но дъщерята никаква я нямало. Стнало два, три, четири, ни вест ни кост. И към 5:25, майката пиела шестото си кафе и тъкмо щяла да звъни до полицията, когато на вратата се звъннало. Тя бързо отворила вратата и какво да види: дъщеря си едвам се държала на краката си, с едната ръка се подпирала до стената, а с другата си въртяла бикините на показалеца, червилото й било размазано и косата й стърчала на всички възможни страни.
- Добре ли си скъпа? Какво стана, какво ти направиха? - попитала уплашена майката.
- Не знам какво ми направиха, но чувствам че ще ми стане хоби за цял живот.
Сподели