Младеж кандидатства за работа в частна фирма. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-раншко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го зарежи, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесът наркотици, ще се позабавляваме.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
- Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
Възрастна вдовица получава говорещ папагал за рождения си ден. Слага го в стаята си и започва да му се радва, но от папагала нито дума.
- Може би му трябва малко време да свикне - казала си тя и започнала да се съблича, за да си ляга. В момента, в който сваля блузата си и се навежда да свали кюлотите, папагалът надава вик:
- Луда ли си ма, дърта, гадна, необръсната, човешка твар, да ме гътнеш ли искаш, да та е*а маймуната сбръчкана!!
Ужасена жената грабва папагала от клетката му и го вкарава във фризера. Оставя го там петнадесет минути. Когато го изкарва, папагалът е почти мъртъв, а тя започва да нарежда:
- Слушай, грозен плъх, няма да търпя такъв просташки, гнусен език в къщата си! Това да ти е за урок!
- Добре, добре, няма да се повтори, госпожо, обещавам! Само да питам... много ми е интересно, тая пуйка вътре, да не би да ти е видяла отвратителната, мазна шунда???
Митко, честит 20-и рожден ден!
Пожелаваме ти много здраве, късмет, успехи в личния живот и в работата и пак здраве!
От мама Райна и от татко: Атанас, Ангел, Антон, Анатолий, Борис, Борислав, Боримир, Васил, Ваньо, Георги, Генади, Григор, групата на борците, Данчо, Даниел, Димитър, Евлоги, Константин, Камен, Любомир, Любослав, Марин, Марко, морските пехотинци, Никола, Найден, Огнян, Параскев, Павел, пехотинците от Втора армия, Рангел, Симеон, Тодор, Тихомир, Трети цех от "Кремиковци", Филип, Христо, Цветан, Чавдар, Йордан и Янко.
А също така и от инвитро!
Петдесет годишнина на дама. Много гости, лукс обстановка. Става съпругът и вдига тост за празника на съпругата си:
"Пия не за твоите 50 години, когато си кисела като зелка. Пия не за твоите 35 години, когато беше като френски коняк. Пия не за твоите 25 години, когато беше като пенливо шампанско. Пия за твоите 17 години, когато беше като сочна праскова!"
Гостите са силно притеснени и със страх поглеждат към рожденичката. Тя достолепно се изправя с чаша в ръка и отговаря:
"Пия не за моите 17 години, когато бях сочна праскова, но ти ме взе наядена. Пия не за моите 25 години, когато бях като пенливо шампанско, но ти ме пиеше с приятели. Пия не за моите 35 години, когато бях като френски коняк, но ти ме делеше с комшията. Пия за моите 50 години, когато съм кисела като зелка, с която ти с удоволствие би замезил, ако не ти беше твърде тъп ножа, за да я нарежеш!"
Сподели