В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"
Един учител се замислил, че неговите по-малки ученици може би не са съвсем наясно с Исус Христос и неговата история. Той искал да бъде сигурен, че децата знаят, че Рождество Христово се е случило преди много години и че Исус най-вероятно много е пораснал, а не е останал бебе вечно. В един от часовете учителят попитал класа:
- Къде в наши дни можем да открием Исус Христос?
Джони веднага вдигнал ръка и казал:
- Той е в Рая!
Сузи след него отговорила:
- Той е в сърцето ми!
Трети вдигнал ръка Робърт и извикал:
- Знам, знам! Той е в нашата баня!
Целият клас се умълчал и всички деца гледали учителя, за да видят той как ще обясни отговора на Робърт. Учителят не знаел какво да каже няколко секунди, но най-накрая успял да се съвземе и попитал момчето защо така смята. Робърт бързо отговорил:
- Ами всяка сутрин, когато татко се събуди, отива до банята, започва да блъска по вратата и изкрещява "Исусе Христе, още ли си там?!"