Раано сутрин звъни будилника. Иванчо става, поглежда през джама - вън духа ужасно, прехвърля суграшица, но той слага ловните дрехи, мята пушката на рамо - ще ходи на лов. Марийка мърмори от топлия креват:
- Ти акъл имаш ли в това гадно време на лов? Стой си на топло!
- Не става. Обещал съм на пичовете, ще дойдат с един джип и отиваме за глигани!
Излезъл пред къщи, чака 10, 20, 40 минути - никой не идва. Явно пичовете са се отказали. Прибира се измръзнал, съблича се и се мушва под завивката до топлия гъз на Марийка:
- Бррр! Кучешко време! Измръзнах!
Марийка сънено промърморва:
- Пешо, първо се постопли, че си много студен! Бях сигурна, че моя тъпанар ще отиде на лов, затова не ти звъннах контролно..
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"
Един учител се замислил, че неговите по-малки ученици може би не са съвсем наясно с Исус Христос и неговата история. Той искал да бъде сигурен, че децата знаят, че Рождество Христово се е случило преди много години и че Исус най-вероятно много е пораснал, а не е останал бебе вечно. В един от часовете учителят попитал класа:
- Къде в наши дни можем да открием Исус Христос?
Джони веднага вдигнал ръка и казал:
- Той е в Рая!
Сузи след него отговорила:
- Той е в сърцето ми!
Трети вдигнал ръка Робърт и извикал:
- Знам, знам! Той е в нашата баня!
Целият клас се умълчал и всички деца гледали учителя, за да видят той как ще обясни отговора на Робърт. Учителят не знаел какво да каже няколко секунди, но най-накрая успял да се съвземе и попитал момчето защо така смята. Робърт бързо отговорил:
- Ами всяка сутрин, когато татко се събуди, отива до банята, започва да блъска по вратата и изкрещява "Исусе Христе, още ли си там?!"
Една хубава рускиня е на почивка на плажа в Сочи през есента. Хладно е и се разхожда по брега. Вижда автоматичен кантар с монети. Качва се, пуска монета, поглежда, клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си палтото, оставя го встрани и пак се качва. Пуска монета, поглежда и отново клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си пуловера и отново се качва. Преди обаче да успее да постави монета, към нея се затичва млад грузинец с две шепи, пълни с монети, и казва :
- Драга моя, ти продължавай така, а оттук нататък аз ще плащам за кантара !
Лято, море, плаж… На плажа се е излегнала една мацка, ама мацка, та дрънка! Около нея гравитират разни мускулести юнаци, разни явни бизнесмени и въобще – елит! Един предлага огънче, друг – студена напитка, трети се дуе с физика… Класика… Но тя упорито разкарва всички, по един или друг начин. Накрая един прошарен човечец, явен труженик, просто не издържа, отива при нея и я заговаря: – Извинете, нямам намерение да ви свалям, просто не мога да разбера защо така се отнасяте с тези мъже. Между тях има и богати джентълмени, и млади и здрави момчета, а вие към всички се отнасяте с пренебрежение? – А вие какво работите? – Амиии… хм… стругар съм… – Представете си тогава, че сте на почивка. Лягате на плажа, а около вас – стругове, стругове, стругове…