Иванчо и Марийка - младо семейство, ама Марийка много я хапят гащите и си е шавливичка по рождение. Направило му впечатление на Иванчо една вечер, че гърба на Марийка е покрит със синини, чак сини буци.
-Абе, Марийке, к'во е т'ва, бе?
-Ми не знам, Иванчо!
-Иди на доктор.
Отищла Марийка, пита на другия ден Иванчо :
-Кво рече доктора?
-Ми на нервна почва било, Иванчо, даде мехлеми да ме мажеш и ще мине. Мазал Иванчо, минало всичка, след един месец пак същото. Пак отива Марийка на доктор, пак носи мехлеми, пак има мазане, пак всичко изчезнало. след около месец пак синини. Ядосал се Иванчо - обича Марийка от все сърце и е притеснен за здравето й. Отива при доктора и пита:
-Докторе, няма ли оправия тази работа или ти не си такъв специалист, да ходим другаде?
-Кво ти рече жена ти бе, господине?
-Ами на нервна почва било.
-Абе тя жена ти, че е ку*ва е ку*ва, ама е глуха ку*ва, синините и буците са от НЕРАВНА ПОЧВА!
Решил лъвът,че гората е станала много мръсна, затова направил Ленински съботник и задължил всички животни в гората да чистят в събота. Дошъл уреченият ден, всички животни се появили, само Заекът го нямало. Лъвът се ядосал, викнал Ежко Бежко и му казал:
-Върви да ми довлечеш Заека!
Отишъл Ежко, но след малко се връща без Зайо.
-Къде е Заекът бе, Ежко? - казал лъвът.
-Ми, на вратата на хралупата му има табелка "Е*ем".
-Айде, от мен да мине, на Зайо му се е отворил парашута веднъж, нека се радва!
На следващата събота пак животните се събрали, но Зайо пак го нямало. Лъвът пак се ядосал, викнал Кума Лиса и й казал да му доведе Заека. След малко Лиса се върнала, но Заекът не бил с нея.
-Що не ми водиш Заека бе, Лисо?
-Ми, на вратата му има табелка "Е*ем" и се притесних...
-Добре де, айде, втори път му се е отворил парашута, от мен да мине, но следващия път...
И така дошла и трета събота, но Заекът пак го нямало. Лъвът този път много се ядосал, и решил сам да провери защо го няма. Отишъл той при хралупата на Зайо, а на вратата пак същата табелка "Е*ем". Без да се замисля почукал на вратата. След малко тя се отворила, а отвътре седял Зайо, все още сънен.
-Кво еб*ш бе, Зайо? - попитал лъвът.
-Еб*л съм ви и Ленинският съботник! - казал Зайо и треснал вратата.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Сподели