Модернизирани поговорки: Написан коментар, хвърлен камък. Който добавя в група другиму, сам пада в нея. Сирoмах човек — жив спамър. Ако искаш да познаеш човека, дай му администраторски права във фен страница. Ако човек сам не си лайкне поста, никой друг няма да му го лайкне. Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй във Фейсбук. Ако не посееш заявки или линк към профила ти, няма да пожънеш приятели. В царството на слепите едноокият е модератор. Всяка жаба да си знае профила. Всеки статус за три дни. Вълкът профилната снимка си мени, но нрава — никога. Гладна кокошка Фармвил сънува. Да би мирно седяло, не би рипорт видяло. Да ме опази Господ от приятелите ми, а от фийда им сам ще се пазя. Един линк пролет не прави. Последното важи и за селфито wink emoticon И лудият потребител не одобрява заявка за приятелство от пияния. И сам потребителят е потребител. Покажи ми списъка с приятелите ти, за да ти кажа какъв си. Който рипорт прави, от рипорт умира. Краставото куче всички го сръчкват. Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя. Фармвил не ще молитва, а цъкане. Фенове за страница с трици не се ловят. Малкият коментар профила закрива. Мижи да те тагна. По профилната снимка посрещат, по ума изпращат. Рибата още в морето, той му писал на Стената. Сърдитко Петко, празна му Стената. Тихият профил е най-дълбок. Админът дава, модераторът не дава.
Пролет е. Лисицата, вълкът и мечката седят под едно дърво и споделят живота си през зимата. Лисицата и вълкът проскубани, пребити, а мечката - дебела и лъскава.
Лисицата:
- Зимувах кокошарника. По една кокошка на седмицата хапвах, но гадните хора преброиха кокошките, разбраха, че има липси и поставиха капани - едва се измъкнах.
Вълкът:
- А аз в свинарника. По една свиня на седмицата хапвах, но хората ги преброиха, докараха кучета - едва избягах. А ти, Мецо, в бърлогата ли беше?
- Ами, не, презимувах на един строеж...
- ???
- Там е пълно с цигани. Кой ги брои въобще?
В една гора имало много зайкини, но само два мъжки заека - баща и син. В един хубав пролетен ден, старият заек викнал синът си и му казал: - Днес е голям ден сине! Днес ние трябва да уважим всички зайкини в гората. И понеже те са дами - когато ги посрещаш приклякваш и казваш - "Бонжур мадам". А, когато после я изпращаш - "Оревоар, мадам!" Разбра ли сине? Наредили всички зайки в една редица. Баща и син застанали от двата края и започнали! От страната на бащата се чувало: - Бонжур мадам! След време: - Оревоар скъпа! А, от страната на сина: - "Бонжур", "Оревоар", "Бонжур", "Оревоар"... "Бонж, "Орев, "Бонж"... Оооо... Божичкооо... Пардон Папа!
Сподели