Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове! - предложи Ванката.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този! - спря се Ванката.
– Що? - питам аз.
– Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
– Копелета, донесли сме къщичката на кучето!
Иван бил женен, но имал голям мерак на малката си балдъзка Йовка... Чудел се как да й посегне, че то не било редно, а и било голема грехота.. но и мерака му бил много силен...
В селската кръчма всяка вечер се събирали попа, даскала и кмета... Те, като елита на селото, бистрели на винце и ракийка политиката... и решавали проблемите на селото...
Обаче Иван бил голям хитрец... Една вечер си намазал с катран лицето... турил си рогата от коча, дето го заклал миналата зима... и почукал късно посред нощ на прозореца на даскала.
- Даскале, даскалеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
И така три пъти през тази нощ тропал на прозореца на даскала... и му говорел като Сатаната...
На другият ден в кръчмата даскала, недоспал и изплашен, разказал на попа и кмета за случката:
- Попе, ти си божи човек. Нощеска при мен дойде Сатаната и ми каза, че ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
Попа му рекъл:
- Даскале, ти си учен човек. Снощи тъй са беше накълвал с онази пивка ракия, че и Св.Петър може да ти се е привидял.
Иван бил на съседна маса и дочул разговора... Вечерта пак се дегизирал... но този път отишъл при кмета:
- Кмете, кметеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноде малката си балдъзка Йовка, голем мор ще затрие целото село!
И така три пъти му тропал на прозореца...
На следващата вечер кмета, изплашен и треперещ, споделил с попа и даскала за случката :
- Попе, и на мен снощи ми се яви Сатаната... Каза, че ако Иван не прасне малката си балдъзка Йовка, голем мор щял да налегне целото село... Какво ще правим, а?
Попа:
- Кмете, от блажкото ще да е... То тия мазни пържоли, дето ги яде снощи, тъй действат тежко на стомаха... че човек сънува кошмари...
Иван пак дочул разговора... и вечерта посетил дегизиран и попа... Три пъти му тропал на прозореца... и три пъти му казвал, че е Сатаната, и ако Иван не оноде малката си балдъзка, голям мор ще споходи целото село.
На другият ден... още по обяд... попа събрал кмета и даскала в кръчмата... и с треперещ глас, озъртайки се да не го че някой друг, им казал:
- И на мен снощи ми се яви Сатаната. Боже, опази нас грешните! - прекръстил се той. - Да вземем да направим нещо,а? То иначе е грехота. Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
- Да отидем да говорим с бащата на момичето и братята й... Поне наполовина Иван да й го оноди... та барем половината село да спасим... Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
Отишли тримата при бащата на момичето да му кажат за случката... а и за да спасят селото от мор.
Попа почнал да говори на бащата на балдъзката:
- Бат Любене, голямо зло е надвиснало над селото ни... Ей го на, Сатаната, три нощи поред се яви и на трима ни... и ни каза, че ако Йовка не даде на батя си Иван, голем мор ще споходи и затрие целото село... Боже, опази ни! Може да е грехота, но барем нека Йовка да даде на батя си поне наполовина да й го оноди... че барем да спасим половината село.
В същото време Йовка слушала зад вратата в другата стая... и като чула, излязла... и нервно тропнала с крак:
- Ааа, таа нЕма да я бъде!!! Или целио кат' на кака... или мор за цяло село!!!