Действието се развива в къщата на Пецо Пипера в китното селце Пииракиикови. Пецо бил известен в цялото село със своите пиянски умения. Веднъж както си стоял на футиоила с чашка в ръка той усетил че силите го напускат. Изведнъж той се пренесъл в небесното царство. Там Бог му казал:
- Добре дошъл чадо мое. Ти завърши своя земен път. Пецо с невярващ поглед отвърнал:
- Моля те бойе, Върни ме поне за малко на земята за да си допия ракията.
- Добре! - отвърнал Бог. Но не мога да те върна като човек, защото ти вече си бил там като такъве. Ще те върна като паяк. Пецо се съгласил.
Изведнъж той се озовал на тавана на своя хол, а отдолу стояла чашата с ракия. Той се провикнал към Бог:
- Боже как да стигна до чашата.
Бог отвърнал:
- Ти си паяк, напъвай. От задника ти ще излезе нишка. Така ще стигнеш. В този миг Пецо започнал. Напъвал. Напъвал.
И в един момент се видял само на сантиметър от чашката.
Той вложил всички усилия в един последен напън.
В този миг чул жена си:
- Стига си напъвал бе глупако. Насра са бе.
Срещат се две приятелки. Едната е много тъжна. - Какво се е случило? – пита я другата. - Мъжът ми ме ядосва. Пие като свиня. Не може да се откаже дори и да иска. - Има начин. Не се притеснявай. Чух че в съседното село има един ковач. Не знам какво прави, но някак си закодира пияницата и той престава да пие. Много жени са доволни, че е излекувал мъжете им от алкохолизма. Трябва само да заведеш мъжа си при ковача и да му занесеш бутилка ракия. Жената послушала приятелката си и завела мъжа си при ковача. Ковачът взел бутилката ракия и се затворил с мъжа й в мазето. Там налял по една чаша. Изпили ги. Мъжът още се държи. Налял по втора. Мъжът на жената едвам стои на краката си. На третата чаша мъжът се натряскал жестоко. Ковачът му смъкнал гащите и го оправил много яко. След това му прошепнал в ухото: - Вече си закодиран. Ако пийнеш само една чаша занапред, цялото село ще разбере, че си педал. Минала година. Минала втора. Мъжът трезвен като краставица корнишонка. Минала трета година. На мъжът му се пие зверски, но не смее да сложи и капка в устата си. Един ден мъжът си върви по селския път и гледа ковачът паднал в канавката край пътя и спи. Пиян като кирка. Мъжът се огледал наляво – надясно. После се присламчил зад ковача. Смъкнал му панталоните и го оправил яко. След това избърсал потта от челото си и казал: - Ох! Слава Богу! Разкодирах се!