Звъни се... Отваря тъщата...
– Здрасти, мамо, идвам ти на гости за час-два...
– А бе, ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма!!!
– А бе Норче, стига вече с тая "война"... аман... Ей на ти 20 лв. сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората...
Оная сипала ракийка взела 20 лв.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така... ето ти 40 лв. ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лв. иди долу до магазина и купи... Тъщата вече се усмихнала и се разтичала... слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът...
– Еее, я вземи сега тия 40 лв. иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура...
Оная тича надолу... В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо... даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лв. слънце, и тръгвам към нас... Недей да готвиш - вечерял съм...
Мравката и стоножката били приятели. Един ден мравката отишла на гости при стоножката. Тя много се зарадвала, но в момента нямала нищо за почерпка. Извинила се на мравка, казала ѝ да се настани удобно и да я изчака, тя щяла да отскочи до магазина да купи ракийка. Поседяла мравката, поседяла, минало много време и тя започнала да се притеснява. Помислила си, че стоножката не е толкова очарована от нейното гостуване и сигурно я наблюдава от някъде за да изчака да си отиде. Решила да не чака повече стоножката, станала отворила вратата и какво да види - стоножката още си обувала обувките. Все пак е със сто крака. Домиляло ѝ на мравката като видяла стоножката, съжалила че си е помислила лоши неща за нея, и ѝ предложила да отиде тя до магазина. Стоножката приела на драго сърце - събула се набързо, дала парите на мравката и влязла в къщи. Чакала, чакала и накрая решила, че мравката и е отмъкнала парите. Излязла пред вратата за да погледне дали се задава от някъде и какво да види?
Мравката хвърляла обувки, ту на ляво, ту на дясно, и вика:
- Таз не е мойта, таз не е мойта!
Сподели