Течащата през гората река пречела на животните за по-добро общуване. Събрали се и решили да построят мост. Изпратили в Министерството лъва за материали. Върнал се лъвът с празни ръце. След това изпратили Мечока-върнал се мечокът без глас и с посинено око, но без материали. Решили да изпратят лисицата-тая в задник без сапун се намърдва-пълна е с хитрини и ще успее. Обаче и лисицата претърпяла неуспех. Тогава магарето доброволно се наело със задачата. Другите животни се смеели, но все пак го изпратили. След два дена започнали да пристигат ешелони със строителни материали. Животните построили моста, пътища, вили, а материалите продължават да идват.
Връща се магарето и всички го наобиколили:
- Как успя?
- Отивам аз в Министерството, а там всички свои. Питаха ме как ще строим моста-напреки, или надлъжно и аз им казах, че ще е надлъжно...
В един слънчев и мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината... бавно и величаво каца летяща чиния от злато. В корпуса ѝ се отваря златна врата, изниква златна стълбичка и по нея слиза атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, под което изпъква впечатляваща надареност, на врата му виси едър златен медальон, а ръцете тежат от златни пръстени. Златният астронавт сяда в близкото бистро и поръчва кафе. От съседната маса на секундата го фиксира силиконена блондинка и кокетно пита за свободно място. 24-каратовият атлет любезно кима.
- Извинете, Вие откъде сте? - подхваща русата амбиция.
- От Сириус съм! - усмихва се неустоимо златният пришълец.
- Олии... Ми там всички ли сте такива високи?
- Да, всички.
- И мускулести?
- Да, всички.
- И толкова надарени?
- Такива сме. - скромно кима мъжът.
- И всички ли имате толкова злато?
- Не! - сепва се звездният гост.
- Само арменците!