Привечер. Някакъв човечец си шофира по междуградски път, когато изведнъж пред него изниква стопаджия, облечен от главата до петите в червено.
Спрял нашия, смъкнал прозореца и пита:
- Къв си ти, бе?
- Добър вечер, аз съм Червеният Пед*раст, ще ме метнеш ли до града?
- Хайде, качвай се!
След още малко стига до друг стопаджия, целия облечен в жълто...
- Ти пък кой си?
- Добър вечер, аз съм Жълтият Пед*раст, ще ме хвърлиш ли до града?
- Ами хайде качвай се!
След още около километър-два изниква ръкомахащ мъж, целия в синьо.
"Какво пък, тъй и тъй съм почнал, ще кача и него." - рекъл си човекът и отбил.
- Не ми казвай, нека позная - ти си Синият Пед*раст! - досетил се шофьорът.
- Ха сега си дай документите и ела с мен в управлението, пък там ще видим кой какъв е!
Знаеш ли сине, за какво служат пръстите на ръката?
- Не тате, кажи ми!
- Палеца, синко е пръста на съгласието - ще стане - няма да стане...
Показалеца е пръста на управлението.
Средния пръст, за него ще ти кажа, когато пораснеш и се ожениш.
Безименния пръст е на съюза, от него зависи с колко, ще увеличиш богатството си...
Кутрето е пръста на чистотата - чешеш си ухото, носа, гъза...
Минало се време, малкия се заженил. Сетил се за някогашните приказките на баща си, в деня на сватбата го пита.
- Кажи сега, какво правим със средния пръст?
- Вечерта синко, когато си легнете с жена ти, ти ще бъдеш мил с нея. Тя ще е доволна, и ще ти каже: искам още! Ти ще я обичаш още по-силно, тя ще бъде още по-доволна, и ще ти каже: искам още! Ти, естествено ще бъдеш още по-мил и още по-силно ще я обичаш, и тя ще ти каже: искам още! Тогава сине, идва времето на средния пръст - Показваш и го, и казваш: ма ти луда ли си, ма?! Я ходи, си лягай!