Един човек прочел обява, че се продава застаряващ кон за 250 лв. Срещнал се с фермера, харесал коня и го платил, но помолил, да остане там още три, четири дни докато организира транспорт. Фермерът се съгласил и прибрал парите, обаче на вторият ден конят умрял. Дошъл купувача да си го вземе.
Фермера:
- Съжалявам, но конят умря.
Купувача:
- Но как така, продали сте ми тогава болен кон? Искам си парите обратно!
Фермера:
- Господине, съжалявам, но Ви предупредих, че животното е възрастно. Той си е Ваш, само дето умря тук. Няма как да Ви върна парите.
Купувача помислил и казал:
- Добре, тогава ще го взема умрял.
Фермера:
- Но за какво Ви е умрял кон? Аз мога да го кремирам безплатно?
Купувача:
- Не, не, Искам го. Ще го разиграя на лотария.
Фермера:
- Но как така ще дадете като награда умрял кон?
Купувача обаче си натоварил умрелият кон и си тръгнал. След няколко дни пътищата на купувача и фермера пак се пресекли.
Фермера:
- И как протече лотарията? Успяхте ли да си възстановите сумата?
Купувача:
- Ооо, разбира се! Обявих лотария с билетче от цена 5 лв. с награда Кон. Продадох 500 билета и спечелих 2500 лв.
Фермера:
- Но как... не Ви ли се ядосаха като видяха, че коня е умрял?
Купувача:
- Ооо! Не, ядоса се само един - този който спечели лотарията.
Фермера:
- И Вие как постъпихте?
Купувача:
- Ооо, просто му се извиних и му върнах петте лева.
P. S. Изборите са като Лотарията - печели само Организатора..
Един шеф казал на новата си секретарка:
- Мими, ти имаш страшно дупе! Ще ми дадеш ли да ти го мушна отзад?
Тя му отговорила:
- А бе, господин Иванов, колежките ми споделиха, че имате огромен член! Страх ме е, че ще ме заболи!
Ония се усмихнал:
- Ама, аз за малко бе, муцка! И съм готов да ти платя щедро, за да прасна това разкошно дупе! Ето какво ще направим - аз ще хвърля хиляда лева на килима. Като се наведеш да ги вземеш - ще ти го вкарам, а като се изправиш - обещавам веднага да го изкарам! Хайде, помисли си до утре!
Същата вечер, тя се прибрала вкъщи и разказала на мъжа си за неприличното предложение.
Той - от една страна се ядосал, но от друга се полакомил. Най-накрая взел решение:
- Оф... щом е за толкова пари и за толкова кратко време - - аре, от мен да мине!
На следващата вечер, секретарката се усамотила вечерта с шефа си. А после се прибрала у дома чак на сутринта!
Мъжът ѝ я чакал ядосан:
- Какво става, бе? Ония даде ли ти хилядарката?
Тя въздъхнала мъченически:
- А бе, даде я, ама...
Съпругът ѝ попитал подозрително:
- А защо се мота чак досега? Нали щеше да е за кратко?
И Мими обяснила:
- Парите бяха на монети по една стотинка!