Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.
Директор на лудница вика при себе си един от лудите и му казва:
- Последните медицински изследвания показват, че сте излекуван. Можете да си ходите.
Лудият:
- Г-н Директор, може ли да поостана още около месец?
- Как така? - чуди се директорът.
- Ами видите ли... преди известно време започнах да пиша роман. Атмосферата тук ми помага творчески и ще ви помоля да ме оставите докато го довърша.
- Добре - съгласил се директорът - но като го довършиш ми го донеси да го прочета.
След около месец лудият влиза отново в кабинета му с огромен ръкопис.
Директорът го взел, отворил на последната страница и прочел следното:
- "Хан Крум пристига на бойното поле!"
Странен завършек, мисли си директора и отваря на първата страница, а там...
- "Хан Крум тръгва за бойното поле!"
- Хм... тръгва... пристига... какво ли ще е по средата? - продължава да се чуди директора.
Започва да отгръща листите на ръкописа един по един, а там навсякъде пишело:
- "Тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък...
Сподели