Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколе*ая... А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте!
Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът. - Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6.30 вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!".
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!", влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната. Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате?! Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"!
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- ПУ*КИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!
В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва - Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Събота сутрин. Семейство седи на масата и закусва. Изведнъж у възрастните се появява с*ксуално желание. С няколко намигвания те се разбират. Майката става и казва:
- Ох, нещо ми се изпари апетитът, няма да ям повече!
След това демонстративно се качва на втория етаж, в спалнята.
Бащата набързо си дояжда, скача и на бегом се качва в спалнята.
Двете деца гледат изненадано и не могат да разберат, какво става. По-големият казва:
- Бързо бягай горе и виж през ключалката какво става!
Малкият тича нагоре по стълбите. След няколко минути се връща, също набегом, сяда на стола и започва да яде бързо-бързо.
- Кво ти става, бе? Кво се разяде така бързо? - пита недоумяващо големият.
- Яж, яж и не питай, защото горе, в спалнята, тия дето не искат да ядат, татко какво ги прави.....
Бай Иван бил на 102 и години и от едно телевизионно предаване решили да го интервюират. Званнали му те по телефона и казали:
- Добър ден, бай Иване, бихте ли ни оказали честта тази събота да дойдете в нашето предаване като гост, за да кажете на хората как сте оживяли до тази възраст?
- Много бих се радвал да дойда, но точно тази събота не мога.
- Защо не можете?
- Ми, татко се жени.
- Ама как така ?!?! Баща ви е жив, та вие сте на 102 и години?!? Добре, добре, тогава много ви се молим елате другата събота заедно с баща си.
- Много бихме искали, но и тогава сме заети и не можем.
- Защо?
- Ами, тогава дядо се жени.
- Ама.... как така, вие сте жив, баща ви също, че и дядо ви на всичкото отгоре?!?! Още по-добре, ще бъдете сензация, елате по-другата събота в нашето предаване.
- Ами... и тогава не можем, прадядо се жени.
- А-а-а...ама как така, и прадядо ви е жив, това вече е невъзможно...че и се жени на всичкото отгоре?!?!?!
- Ами и той не иска, ама техните го карат.
Срещнали се двама съботяни и се заприказвали:
- Вървя си аз в събота в парка и по едно време почва да вали дъжд - казал първият. Огледах се и какво да видя, пред мене чадър. Ами сега, какво да правя, ако се наведа да го взема, това е работа, грях е, помолих се аз на Господа и стана чудо-вляво дъжд, вдясно дъжд, по средата слънце пече!
-Това е нищо-казал вторият. Аз като си вървях в събота в парка и гледам пред мен чувал с пари! Какво да направя, ако се наведа да го взема е работа, грях голям, помолих се на Господа и стана чудо-вляво събота, вдясно събота, по средата петък!
Сподели